На Балканите се надига вълна от недоволство, намерила израз в протестни демонстрации в Сърбия, Албания, Черна гора и Босна.

„Няма Балканска пролет“, категорични са различни наблюдатели и познавачи на региона.

Като „неструктуриран и нехомогенен“ определя балканския протест проф. Оливер Йенс Шмит, който е историк и изследовател на Югоизточна Европа в университета във Виена.

„По тази причина протестът не може да прерасне в политическа алтернатива на управлението“, смята той.

И дава за пример Сърбия, където на улицата рамо до рамо крачат проевропейски настроени хора и ултранационалисти. Така се оказа, че Божко Обрадович и неговата крайна национална партия „Двери“ се превърна в лице на протеста.

„Именно това е проблемът на протестите в Югоизточна Европа — те нямат лица, нямат изразени водачи, нямат структура.

Затова екстремисти успяват да узурпират протеста.

И в това няма нищо типично балканско — същото е положението и във Франция с протеста на „жълтите жилетки“, същото се случи и със студентския протест в Тирана.

Със сигурност протестите не са нито координирани, нито са израз на наднационална вълна на недоволство. Въпреки националната специфика обаче протестът в отделните държави има много близък корен“, коментира виенският професор.

Трябва да има някакво окончателно споразумение между Белград и Прищина, смята проф. Джеймс Кър-Линдзи, който изследва процесите на Балканите в Лондонската школа по икономика и политически науки.

„Положението е патово. Сърбия не може да си върне Косово. Това е ясно.

Но е ясно и че Косово не може да получи пълно признание на международната сцена. Докато не постигнат някакво споразумение. …

За Сърбия северният край на Косово винаги е бил територия, населена предимно със сърби, която традиционно не е част от Косово, а е в рамките му само от края на Втората световна война. И затова Сърбия може да предложи — върнете ни това и тогава ще можете да се радвате на независимост“.

Това е зародишът на една стара идея, проправила си път към посредниците в спора между Белград и Прищина: размяна на територии.

До скоро Западът категорично отхвърляше прилагането на етнически принцип при определянето на границата, което освен всичко противоречи на плана Ахтисаари, а той все още е най-висшият документ, стоящ дори над конституцията на Косово.

Става дума за това, Сърбия да вземе северните, населени със сърби части на Косово, а в замяна да предаде на Косово няколко общини на границата му, които са населени предимно от албанци.

Неотдавна вестник „Франкфуртер рундшау“ публикува статия, според която именно това е предмет на черновата на бъдещето споразумение между Косово и Сърбия. Според публикацията, документът от 17 точки трябва да бъде подписан на 12-ти юни във Вашингтон.

„Голямата промяна, която се вижда през последната година в Косово, е, че някои фактори там започнаха да съзнават, че това май е най-логичният начин за решаването на проблема“, коментира проф. Кър-Линдзи, който не смята, че размяната на територии може да предизвика сътресения на Балканите.

По думите му тази теза дори е опасна, защото така се държи под похлупак решението на един много сериозен проблем.

„Косово има необходимост да бъде признато на международната сцена, трябва му членство в ООН. И в международното право няма нищо, което да забранява на две страни да променят границата помежду си, ако искат“, допълва професорът от Лондон и се аргументира:

„Тук не става дума за етническо прочистване. Никой не казва, че някой трябва да се изселва от някъде. Просто онези сърби, които живеят в Северно Косово и казват, че са част от Сърбия и развяват сръбското, а не косовското знаме, ще си легнат една вечер формално като част от Косово, а ще се събудят на сутринта като част от Сърбия. Същото важи и за албанците в Прешево“.

Категорично против идеята за размяна на територии е историкът проф. Оливер Йенс Шмит. И хвърля мост към друга спорна граница в Европа:

„Връщането на днешната политика към методите от началото на XX век наистина е жалко за Европа. Това са старите шаблони на колониалната политика на Балканите от времената на Британската империя!

Трябва много добре да си помислим, какво би означавала размяната на територии. ЕС, респективно г-жа Могерини, за сега не е отхвърлила категорично тази идея.

За мен е особено тревожен фактът, че сме готови да приемем размяна на територии на Балканите, но напълно го отхвърляме за други части на Европа.

Става дума за размяна не само територии, а и на хора, защото регионите, за които става дума, не са чак толкова хомогенни, както се представя.

Никой не си е и помислял, като решение за Брекзит да предложи прехвърлянето на северноирландските католици в Република Ирландия, твърдейки, че това всъщност е тяхната родина“.

Оптимистичен е проф. Джеймс Кър-Линдзи, че решението на сръбско-косовския спор е в размяната на територии.

Проф. Шмит обаче има друг аргумент срещу прокарването на етнически граници:

„За ЕС размяната на територии би бил фатален грях. Говорим за същия онзи Европейски съюз, който иска да премахне границите! Има и още един проблем — такова решение ще дестабилизира Македония.

Разрешаването на близо 30-годишния спор с Гърция е огромен успех, който би бил застрашен, ако се стигне до размяна на територии между македонските съседи Косово и Сърбия. Да не забравяме, че Македония е мултиетническа държава“.

„Каквото и споразумение да бъде постигнато между Косово и Сърбия не би си струвало усилията, ако Косово не бъде прието в ООН. А това може да стане, само ако е одобрено от Съвета за сигурност. А това на практика означава, че и Русия трябва да даде благословията си“, подчертава проф. Кър-Линдзи, намеквайки за Крим.

„Много хора се питат дали постигането на споразумение за Косово ще означава сделка с Русия за Крим.

Но вече сме прекрачили границата. Дали ще е размяна на територии  или друга сделка, Косово непременно трябва да членува в ООН.

А за това трябва одобрението на Русия и знаем какво ще поиска тя в замяна.

Проблемът се дължи отчасти на това, че не бяха водени правилно преговорите за косовската независимост. Ще трябва да се надяваме, че ако Белград и Прищина постигнат споразумение, сърбите ще се обърнат към Русия да не го блокира.

В такъв случай, ако всички виждат, че Сърбия и Косово могат да решат спора си, но Русия им пречи, имиджът на Москва няма да е добър“.

Тагове: ; ; ; ; ; ;