Българите остават с подчертано положително отношение към Европейския съюз, според данни на "Тренд"

    Българите остават с подчертано положително отношение към Европейския съюз, показва проучване на «Тренд», направено между 6 и 13 март сред 1005 души по поръчка на «24 часа» и  представително за пълнолетното население на страната. Това съобщи БТА.

Според данните 62 на сто от всички български граждани имат положително отношение към Европейския съюз срещу 18 на сто, които изразяват отрицателно.

Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80 на сто  от тях декларират положително отношение, а само 6 процента отрицателно.

Сред най-възрастните позициите са по-сближени (39 на сто положително срещу 31 процента  отрицателно).

На въпроса дали България спечели или загуби от членството си в ЕС,  58 на сто смятат, че е спечелила, докато 20 процента  са на обратното мнение.

Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар.

Свободното пътуване е с около 10 процентни пункта по-високо сред по-младите възрастови групи — между 18 и 49 години, като обяснението  е, че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това.

Сред по-възрастните (над 70 години), финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи, коментират анализаторите.

34 на сто от анкетираните отговарят с «не знам» и «не мога да преценя» за позитивите, докато този процент при негативите е 46 процента.

Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спад в традиционните производства и двоен стандарт.

За 58 на сто ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна, като тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати.

Сред 81 на сто от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите — на 56 на сто.

Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.

Социалната тематика според данните трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент — повишаването на жизнения стандарт (11 процента), равнопоставеност (5 на сто), изравняване на доходите (5 на сто), повече работни места (4 на сто). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.

Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България. Лидер с 47 процентни пункта е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38 на сто), конкурентоспособност на икономиката (28 процента), селско стопанство (24 на сто), инфраструктура (20 на сто) и образование (19 процента).

42 процента от всички запитани са на мнението, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни-членки срещу 29 на сто, които са на обратното мнение.

Малко над половината (52 процента) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва.

Само 16 на сто споделят обратната позиция.

Тагове: ; ; ;