Снимка: БГНЕС

Оставката на Нурсултан Назарбаев като президент на Казахстан след близо 30-годишно управление е изненада само за тези, които не следят политическите процеси в на централноазиатската държава. Това заяви днес пред БНР проф. Татяна Дронзина – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той предупреждаваше няколко пъти, че ще се оттегли, докато не го направи, каза тя в предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“.

Проф. Дронзина посочи, че 30 години да си на власт в държава като Казахстан не е лесна работа.

Бившата съветска република е 9-а по площ в света, богата на петрола и природен газ и разположена по т.нар. Път на коприната. Там се пресичат интересите на САЩ, Русия и Китай, а и устройството ѝ е по-различно — кланово.

„Назарбаев направи прецедент, тъй като той е първият ръководител, президент на централноазиатска страна, който се е оттеглил от властта“, каза проф. Дронзина.

И припомни, че Ислам Каримов е останал до смъртта си на власт, така е било с Туркменистан (Сапармурат Ниязов) в Туркменистан, а в Киргизстан е имало насилствена смяна на президенти.

Тя посочи, че оттеглянето на Назарбаев е доста условно, защото запазва много правомощия, включително като председател на Съвета по сигурността, който има и конституционни функции от няколко години, и председател на управляващата партия.

„Значителна част от лостовете остават в негови ръце“, каза проф. Дронзина.

Тя нарече временния президент Касим-Жомарт Токаев до произвеждане на избори през 2020 г., който бе председател на горната камара на парламента, „доста компромисна фигура, приемлива за различните кланове, конкуриращи се за власт, включително в семейството на Назарбаев“.

Проф. Дронзина предположи, че Путин е бил предупреден за оттеглянето на Назарбаев и посочи разговора между двамата след обявяване на оттеглянето във вторник.

Тя смята, че перспективите пред Евразийския съюз не са блестящи, като това не е свързано с оставката на Назарбаев, който бе един от инициаторите за създаването му, а по-скоро с това, че се оказа едно немного жизнеспособно създание.  И прогнозира в средносрочен план 5-10 години възраждането на централноазиатската интеграция – на Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан.

Според нея Казахстан ще запази много векторната си политика на равна отдалеченост или близост спрямо САЩ, Русия и Китай, но в дългосрочна перспектива азиатският вектор ще става все по-силен.

Проф. Дронзина, която следи процесите в Казахстан от 2006 г., а за последен път е била в страната през декември миналата година, включително в район, където и има 12-хилядна българска общност — етнически българи, каза, че те заслужават по-голямо внимание от страна на българската държава.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;