19 март 2019-Нюз Фронт.

Сръбските опозиционни сили продължават да предизвикват сблъсъци с полицията. Ситуацията очевидно се влошава, тъй като се стигна до нападението на телевизионния център, сбивания и опити за пробив на кордона.
Възможен ли е сръбският «Майдан» и как това ще се отрази на отношенията с братската Русия?

От декември насам в Белград се случват народни вълнения. Това се дължи на побоя на лидера на опозиционната партия «Левица» Борко Стефанович в град Крушевац миналата година. Атаката е направена след публична критика на президента Александър Вучич. Макар да изглежда повече като планирана провокация от самото начало.

 

 

Кариерата на Стефанович е доста любопитна. Започва като бас китарист в пънк банда, но изведнъж става активист за правата на човека в прозападната Демократическа партия. След това неговите «успехи» бързо нарастват.
Отстраняването му се оказва изгоден пиар-ход, така че опозиционната коалиция «Съюз за Сърбия» да избухне в гняв.
В края на краищата, да се подпалят настроенията на всички, от консерватори до ултра-леви, означава да се подпали опасен пожар. И се случва именно така. От декември обществеността не обръщаше особено внимание на протестите, а думата «Майдан» не се вписваше в ежедневието на Сърбия.

 

Обаче познатата дума „революция“ изглежда има желание да бъде закрепена в сръбскат история.
Разбира се, за сега ситуацията е далеч от парижките «жълти жилетки», но все още има потенциална опасност.
Вече има сериозни инциденти.
Така например участниците във безредиците се опитаха да пробият полицйският кордон около президентската резиденция с камион.
Въпреки това властите не губят главите си и продължават да заявяват, че държат контрол над ситуацията. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че дори ако демонстрантите искат да го отстранят чрез предсрочни избори, те няма да бъдат подкрепени с повече от 17%.

 

Но ако се съди по факта, че лозунгите на сръбската опозиция се променят редовно, изглежда, че те сами не знаят за какво трябва да протестират.
Но няма съмнение кой е организирал този фарс. Сред сръбските радикали са онези, чиито съветници са синът на Джордж Сорос и съучастник в нападението срещу Югославия Тони Блеър.

Някои от опозиционните лидери получават финансова подкрепа от ЕС.
Говорейки за Сорос, си струва да си припомним, че този стар змей се опитва да хакне Сърбия от 1991 година насам.
С неговите пари бяха организирани две големи студентски акции, които положиха основите за създаването на движението „Отпор”. Прикривайки формално ненасилствения метод на борба, те трябваше да свалят режима на Слободан Милошевич. Сега, по същия принцип, целият опозиционен пакет трябва да отстрани Вучич.

 

Именно сръбският лидер сега пречи на плановете на Запада. Македония, повече или по-малко, успяха да подчинят, но Белград не иска да признае «Косово» и независимата му армия. Това пречи на стария продавач на „цветните революции”.
Освен това, в плановете влиза отделянето на Сърбия от братска Русия и по този начин да се създаде още един аналог на ситуацията с Украйна, която е много изгодна за САЩ.

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;