19 март 2019-Нюз Фронт.

Това, което се случва в сръбската столица напомня Киевският Евромайдан в края на 2013 година.

Предстоящите избори в Европейски парламент на 26 май, даже според оценките на западните наблюдатели, могат да променят състава на брюкселския институт почти наполовина.
Бившият съветник на Доналд Тръмп Стивън Бранън прогнозира, че «поне 35% може да бъде взета от представители на евроскептиците и а;тернативите на сегашните политически елити».

 

 

Промените в предпочитанията на жителите на страните от ЕС не могат да повлияят на политиката на Европейската комисия и нейния личен състав. Успоредно с това процесът на болезненото оттегляне на Великобритания от Европейския съюз допълва тъжната картина за днешните елити. Трябва да побързат да покажат поне някакви резултати, за да запазят разклатените си позиции. Едно от малкото места за относително перспективно прилагане на усилия за сегашните брюкселски лидери е Балканите.

 

През изминалата година „Барутната изба на Европа“ се превърна в любимо място за посещение на европейските комисари: рук влизат и лобираният, но провален референдум в Македония за смяна на името и вкарването на страната в НАТО ( едва 35 % избирателна активност, при всички усилия на и агитация на про-западните структури, и посещенията В Черна Гора, България. И разбира се, нестихващият натиск към Сърбия с искането страната да признае американското «Косово» създадено след бомбардировките над Югославия.

 

И именно признаването на «Косово» се превърна в маниакална идея за структурите на ЕС и НАТО.

За по-голяма убедителност бяха подготвени различни подходи — от изискване за незабавно признаване на независимостта на номинално сръбска провинция (в съответствие с конституцията на страната) в сегашните й административни граници (включително населеният със сърби регион на север) до възможността за разрешаване на обмен на територии (да се даде на Белград северната част на Косово в замяна на две албански общности). в южната част на Сърбия).

 

 

Нищо от това, което се случва на Балканите не е случайно стечение на обстоятелствата.

Изведнъж избухналите протести в Сърбия, в навечерието на 24 март ( именно тогава, през 1999 НАТО започва бомбардировките по Югославия) се появяват всички условия за дестабилизация на региона и откровени заплахи за сваляне на президента на Сърбия Александър Вучич.

Определено, НАТО, ЕС и прилежащите към тях структури и служби смятат да действат по балканското направлние без да жалят сили и средства, а имайки предвид сложните геополотически условия, провокациите на Балканите тепърва предстоят.

 

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;