Публикуваме мнение на наш читател по повод натовските изявления на Елена Поптодорова без редакторска намеса:

Аз не разбирам американците — няма ли да изтеглят своя лобист, след като беше осъден за кражба на козметичен крем от летище в Полша. Бившият посланик на България в Америка Елена Поптодорова е осъдена условно, като е признала, че «това било момент на слабост».
Представяте ли си, «момент на слабост»?!

Наистина не разбирам защо САЩ не забранят на лобиста си да заема позиция и да споменава себе си и тях в едно изречение, при положение, че тя така зловещо се е опозорила.


Не разбирам и българските медии!


Какъв морален коректив може да е Поптодорова, защо въобще и се дава право на мнение и то както обикновенно в нейния любим назидателен тон, защо я канят и в телевизионни и радио предавания, вземат се интервюта за печатни издания от нея, при положение, че очевидно не може да контролира себе си в една социално приемлива етика?!


Г-жа Поптодорова е осъдена като криминален субект, по полския НПК, това не е административно нарушение, пред което може да си затворим очите, защото «се било разминало с глоба», както се опитва да ни убеди българската Уикипедия.

Това е престъпление завършило с осъдителна присъда!


До кога в България медиите ще дават правото на мнение на доказани престъпници, които да обесняват, че присъдите им са политически? Ако за други може да се гадае дали е така, в случая, с Поптодорова има видеозапис, на който тя прибира в чантичката си козметиката и деянието и е извън всякакво съмнение.

Ако някой сега каже, че се занимавам с дребнотемия и търся под вола теле, първо ще му напомня внимателно, че случаят е емблематичен за нивото на морал в държавата, за това, че липсва обществен коректив, който да неглижира и маргинализира амбициозни и медийно агресивни персони, които са с влезли в сила присъди, да облъчват с компроментираната си оценка обществото.

Второ, нека не забравяме, че г-жа Поптодорова изобщо не е случаен човек, тя е започнала кариерата си като преводач на Тодор Живков, а от 1975 – 1990 работи в МВНР, започвайки като 3-и секретар и стига до длъжност пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул на България в Сан Марино (1987 – 90), а след промените е избрана за народен представител от листата на БСП последователно в 7-ото Велико народно събрание, както и в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание на Република България. Тя е била и посланик в САЩ цели два пъти, първият от 30 януари 2002 г. до 21 август 2008 г.: като извънреден и пълномощен посланик, а вторият от 2010 – 2016 г.

Обществото толкова се е задушило, толкова вече му е нисък прага на търпимост, толкова му са се размили границите, че тотално не прави разлика между значими и незначими персони, между престъпници и достойни хора.

Функцията му на коректив със социална пропускливост отдавна е закърняла при това усилие от страна на медии, финансови субекти, вътрешна върхушка и външни фактори, за да бъдат разменени критериите за добро и зло и всички да плува в една сиво-розова мъгла.
А това е толкова тъжно, че…

Васил Жечев

Тагове: ; ; ; ;