От руските и българските кости, от руската и българската бойна слава е изградено скелето на българската свобода, каза той.

Интервю за вестник «Труд» на Петьо Блъсков

3 март – това е знаменателна дата. В този ден ние отдаваме почит на героите – руските воини и българските опълченци. Те заедно са се сражавали за независимостта на българската нация. Паметта за тази победа се пази грижливо и в Русия, и в България.

Тръгвам за интервюто с Дмитрий Анатолиевич в премиерската резиденция край Москва и по телефона Елена от правителствената пресслужба ми обяснява да кажа на шофьора да кара по Рубльово-Успенското шосе до «Горки-9“. И добавя да й се обадим като стигнем до втория «кирпич“ след детския лагер «Млади капитани“. Питам шофьора, българин от нашето представителство в Москва, какъв е този кирпич и той през смях ми обяснява, че тук така казват на пътния знак «Забранено влизането“ – на тухлата демек. Иди разбери кое е на български, руски или турски. Така стигаме до кирпича, но понеже сме с дипломатически номер влизаме навътре в забранения път. След това както обикновено – охрана, проверка и накрая – интервю.

– Дмитрий Анатолиевич, Вие пристигате в България на 4 март, ден, след като страната ни отбелязва 141- годишнината от Освобождението от османско иго. Миналата година по този повод у нас бе руският патриарх Кирил, който в доста остър тон припомни, че Русия е освободила България. Мнозина останаха с впечатление, че Москва е обидена на София. Има ли напрежение между Русия и България през последните години по отношение на исторически събития?

В конкретния случай да се обиждаме-няма на кого и защо. А прекрасни мигове в нашата обща история има много. Ние винаги ги помним. 3 март – това е знаменателна дата. В този ден ние отдаваме почит на героите – руските воини и българските опълченци. Те заедно са се сражавали за независимостта на българската нация. Паметта за тази победа се пази грижливо и в Русия, и в България. Ние имаме обща история, обща памет, обща благодарност към героите от Освободителната война. По принцип не може да става въпрос за никакви обиди и напрежение.

– Но все пак има дискусии…

– И това е добър знак. Много е важно, че в обществото се запазва жив интересът към историята на освобождението на България в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. Оценките на Москва и София като цяло съвпадат. Не се подлага на съмнение, че именно Русия изиграва решаваща роля за установяването на суверенитета на вашата страна. Ние сме дълбоко признателни за това, че България е увековечила паметта на такива видни руски държавни деятели и пълководци като император Александър II, дипломата Николай Павлович Игнатиев, генералите Михаил Дмитриевич Скобелев, Йосиф Владимирович Гурко, Едуард Иванович Тотлебен, Михаил Иванович Драгомиров. И на хиляди руски войници и офицери, които са загинали за свободата и независимостта на вашата страна. Ще припомня думите на президента на България Румен Радев, които изрече преди година на връх Шипка: «От руските и българските кости, от руската и българската бойна слава е изградено скелето на българската свобода”.

– При размяна на визити на официални представители на България и Русия винаги се говори за близките отношения между нашите страни, но доколко те наистина са близки? Прави впечатление, че специално в икономически план връзките ни като че ли са по-скоро в застой?

– Преживяваме доста сложен период в отношенията между Русия и Европейския съюз, в който влиза и България.

Икономическите санкции и политическият натиск, който оказва Европейският съюз върху Русия, подтикван от САЩ – това е най-лошият начин за поддържане на отношения с други държави.

Това не е от полза за никого.

Важното е, че дори в тези трудни условия руско-българските икономически връзки продължават да се развиват, макар и не в пълна сила.

През миналата година двустранният стокообмен възлезе на около 3,5 млрд. долара, тоест почти не се е променил, въпреки че още през 2017 г. можеше да нарасне с 24%. При това нашият стокообмен с целия Европейски съюз активно се увеличава втора поредна година. Всички ние трябва да бъдем по-активни и заедно да търсим варианти за взаимодействие. Ние това и правим. Миналата година, след 3- годишно прекъсване, възобнови работата си руско-българската Междуправителствена комисия по търговскоикономическо и научно-техническо сътрудничество. Нейната задача е да събере и умножи възможностите в найразлични сфери.

– Кои от тях смятате за най-перспективни?

– Вече почти половин век си сътрудничим в областта на енергетиката. В момента много неща зависят от успеха на такива мащабни проекти като АЕЦ «Белене” и второто разклонение на газопровода «Турски поток”. Освен това има много стоки, които не попадат под взаимните ограничения. А това означава, че нищо не пречи да се търгува с тях.

Има перспективи в туризма и транспортния сектор. Готови сме да подкрепим сътрудничество между малки и средни предприятия от нашите страни, от отделни региони и градове. И, разбира се, съвместни проекти в сферата на образованието, науката, културата и изкуството. Към тях хората в България и Русия винаги проявяват подчертан интерес.

– Ако може да поговорим по-подробно за «Турски поток”. Кога ще бъде взето окончателно решение за това дали ще има разклонение към територията на България?

– В момента се разглежда вариантът за продължаването на «Турски поток” през България, Сърбия и Унгария. Убедени сме, че сътрудничеството в газовата област между нашите страни отговаря на интересите на нашите икономики. В това число и на руската, и на българската. Пък и на европейската като цяло. Но окончателното решение не зависи само от нас. Изборът между различни варианти за разклонение на «Турски поток” ще зависи до голяма степен от готовността на газотранспортната инфраструктура. Което на свой ред зависи от заинтересоваността и конкретните действия на правителствата на съответните страни.

– Но България достатъчно ясно заяви своята заинтересованост, нали?

– Виждаме движение на България в тази посока. Неотдавна «Булгартрансгаз” успешно приключи т.нар. процедура open season – събиране на ангажиращи заявки за бъдещи газотранспортни мощности.

Освен това «Булгартрансгаз” прие окончателно инвестиционно решение за реализиране на проекта за развитие и разширение на газотранспортната система.

Пътят за начало на строителни работи е прокаран. Но за толкова голям и скъп проект като газопровод се нужни допълнителни гаранции.

Новото разклонение не бива да повтаря печалната съдба на «Южен поток”.

Така че решението за продължаване на «Турски поток” през българска територия зависи от това ще успее ли София да получи твърди гаранции, че Европейския съюз няма да възпрепятства плановете за доставки на газ по новия газопровод.

Убедени сме, че строителството на още един газов коридор ще помогне за бъдещо укрепване на енергийната сигурност на Европа.

Отчитайки курса за либерализация на газовия пазар, ще може по-гъвкаво да се използва съществуващата инфраструктура в зависимост от ангажиментите, конюнктурата, цената на транспорта и други пазарни фактори.

– Кризата във Венецуела върна въпроса за глобалното противопоставяне на Русия и САЩ. Какви интереси защитава Русия в случая и на какъв резултат се надява?

– Хайде първо да уточним термините. Напрежението около Венецуела не е въпрос на глобално противопоставяне между Русия и САЩ. А и такова глобално противопоставяне отдавна няма, дори и предвид настоящите трудности в отношенията ни със САЩ. Такива клишета в духа на Студената война са измамни. Те само помагат да се отвлече вниманието от същността на случващото се в Боливарската република. И, естествено, от ролята в тези събития на САЩ и на следващите ги във фарватера редица страни от Европа и Латинска Америка.

Информационният шум около Венецуела цели да завоалира противопоставянето на международното право и законността от една страна и безобразното своеволие от друга.

С усилията на Вашингтон дискусията за социално-икономическото положение, легитимността и нелегитимността на президентските избори във Венецуела престана да бъде конструктивна и премина на съвсем различно равнище.

След което, за съжаление, често следват хаос, размирици, пълно разрушаване на икономиката и търговията. Вече неведнъж сме виждали това в други държави.

Подобно нажежаване на политическите страсти не води до нищо добро за хората.

Русия е против всякаква намеса във вътрешните работи на други страни.

Във Венецуела подкрепяме усилията, в това число и на представители на латиноамериканския регион, за диалог между правителството и опозицията. Продължаваме да правим това и сега.

– Какъв резултат очаквате да постигнете?

– Резултатът, който иска Русия, е мир във Венецуела.

Това може да се постигне само чрез вътренационален всестранен уважителен диалог.

Да го поведат могат и са длъжни тези, на които не е безразлично мирното бъдеще на Венецуела. А и на цяла Латинска Америка.

За наше дълбоко съжаление, върху т.нар. непримирима част от венецуелската опозиция продължава да се оказва мощно влияние от чужбина.

Всъщност, това влияние и прави тази част от опозицията «непримирима”.

От Вашингтон звучат изказвания, допускащи военна намеса.

Случват се провокации на границите. Всичко това е много тревожно и говори за това, че линията за сваляне на неудобни правителства – в духа на доктрината Монро, отново е станала приоритетна за САЩ.

Ние призоваваме всички наши латиноамерикански приятели сериозно да помислят за това. Независимо каква позиция заемат в момента по отношение на правителството на Николас Мадуро.

– А възможна ли е промяна в отношенията между Киев и Москва след предстоящите в Украйна президентски избори?

– Без съмнение Русия иска да подобри отношенията си с Украйна. Ние сме съседи. Там живеят много роднини на руски граждани. Както и на украинци в Русия. Имаме обща история и култура. До неотдавна имахме и взаимноизгодни икономически отношения. Но сега ситуация е доста сложна. За да я променим, са нужни насрещни стъпки от двете страни.

Но Киев се държи така, че е трудно да се правят прогнози.

От Киев постоянно се чуват измислени обвинения към нас.

Организират се провокации, както в Керченския проток през ноември м.г. Руският фактор открито се използва за отвличане на вниманието на избирателите от провалите във вътрешната политика. От цивилните жертви в Донбас. От икономическата разруха.

Остава впечатление, че ако не беше Русия, то Петро Порошенко, който се кандидатира за втори мандат, просто не би имал за какво да говори с хората. Ако той не може да води диалог със своя народ, то едва ли ще може да води преговори с ръководството на съседната държава.

– Свързвате ли надеждите за подобрение на отношенията с някой от кандидатите за президент на Украйна?

– В Украйна се води остра, мръсна кампания за президентските избори. Като я наблюдаваме, ние в Русия все още не разбираме с кого в Украйна може да се разговаря. Но при всички случаи ще уважим избора на нашите съседи, избора на украинците. И ще бъдем отворени за диалог с новото ръководство, ако то е заинтересовано.

Но е важно и дали тази победа ще е честна, легитимни ли ще са изборите, без фалшификации.

Неотдавнашни събития ни карат да подозираме най-лошото.

Избирателната кампания се води с най-груби нарушения на общоприетите демократични норми.

В това число и норми, от които се ръководят европейските страни. Първо, буквално на старта на изборния маратон, Киев под измислен предлог закри избирателните секции в своите дипломатически и консулски представителства на територията на Русия.

Около 3 милиона граждани на Украйна, които живеят и работят в Русия, бяха лишени от възможността да гласуват.

Това е явно отнемане на избирателна права на украински граждани.

Второ, нарушен е редът за наблюдение на гласуването. Забранено бе граждани на Русия да участват в наблюдаването на изборите-дори в състава на наблюдателните мисии по линия на ОССЕ.

Това е сериозно нарушение от страна на Украйна на собствените й международни ангажименти. 

Това се среща изключително рядко. Очевидно управляващият режим има какво да крие.

– Дмитрий Анатолиевич, благодаря Ви за подробните отговори. Добре дошли в България!

– Благодаря Ви за топлите думи.

Желая Ви професионални успехи, а на цяла България – мир, щастие и просперитет.

Дмитрий Анатолиевич Медведев е втори мандат министър-председател на Руската федерация и лидер на управляващата «Единна Русия”. Роден е на 14 септемри 1965 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Завършил е Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет, където в продължение на 9 г. е бил преподавател. Политическата му кариера започва като съветник в градския съвет на северната столица на Русия, където се пресичат пътищата му с настоящия руски президент Владимир Путин. Премества се в Москва през 1999 г., където първо става зам.-шеф на администрацията на правителството на Русия, после ръководител на администрацията на Кремъл, а през 2005 г. става първи вицепремиер на Руската федерация. Общо 6 г. е бил председател на Съвета на директорите на «Газпром”. През 2007 г. е издигнат за кандидат за президент и на изборите на 2 май 2008 г. печели със 70,2% и става третият държавен глава на Русия (до 2012 г.).

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;