Осетинци в състава на специална военна част, участвали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

Народите на Кавказ, заедно с другите народи от Руската империя, дадоха своя принос за освобождението на балканските народи от гнета на Османска Турция.

Осетинският отряд става известен по време на руско-турската война от 1877-1878 година. Осетинската дивизия се формира от доброволци.

Национално-освободителната борба на славянските народи срещу османската Турция открива широк отзвук сред осетинския народ.

От втората половина на 1876 г. от населението на Кавказ започват да се създават нередовни части. Формирани са 300 конни и пеши стотни, общият брой на които достигна 50 хиляди души. От тях 30 хиляди души са от Южен Кавказ и 20 хиляди от Северен Кавказ.

Към 25 ноември 1876 г. е формиран Терският

конен полк от  населението на област Владикавказ. Едно подразделение се състои от осетини, другото от ингушети.

Капитан Арслан Мурза Есиев е назначен за командир на осетинската дивизия.

За командир на стотните са назначени корнет  Агубекир Дударов и подпоручик Тотрадз Зембатов.

В Кубанския конен полк има черкеси, карачаевци и осетините Бека  Сохиев, Дзичи и Кавдин Чехоевы, Адил Дзанаев, Кавдин Бараков, Сабах Гирей Кар-гиев, Дзецо Дзиоев и др.

Тук е и бащата на известния осетински поет  Коста Леван Хетагуров.

В Шурагелския конен

полк служат  Габце Дуда­ров, Георгий Колиев и други.

В Кутаиския конен полк

участват Георгий Гайтов, Бабе Гайтов.Туган Мистулов, Семен Тибилов и други.

Те са въоръжени с драгунски винтовки  Крнка.

Руското командване считало, че недостатъците на конницата на Кавказкия театър на войната трябва да се запълни с казачи полкове

от Терска и Кубанска област, а също с конна милиция от населението на Кавказ.

Изпращането на нередовната конница на Балканския театър те се ръководи от същите съображения и отчита, че казачите полкове

от Терска и Кубанска области, а също нередовните части от неселението на Северен Кавказ (осетинска и ингушетска дивизии) на способни на бойни действия в условията на планинския театър на военните действия в Балканския полуостров.

Военното министерство решило да изпрати на Балканите «известен брой кубански казаци и милиция, особено способни към действия при малка война в планински страни».

Изпраща Кавказка казашка бригада, състоящата се от Владиказказкия и Кубанския казачи полкове, осетинската дивизия и Донската батарея.

По времето на боевете около Ловеч, Плевен, Пловдив, Шипка, София, при прехода през Балкана осетинската дивизия показва добри бойни качестава,

мъжество, твърдост, умения да се сражават пеша и в конен строй.

За бойните заслуги на осетинската дивизия свидетелстват най-добрите представители на руското военно командавне (Н. Д. Скобелев, И. В. Гурко, П. Д. Паренсов, Н. Ф. Тутолмин и др.).

Осетинците участват в отбраната на Шипка.

Отбраната на Шипка е символ на бойния съюз между руския и българския народи, тяхното мъжество, героизъм и братство по оръжие.

На Шипка рамо до рамо се сражават руснаци, българи, украинци, белоруси, грузинци, осетинци, дагестанци и други народи от Русия.

Тук в българското опълчение се намира героят от  руско-турската война Николай  (Дудар) Караев.

(Следва)

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ;