Национални предатели се стараят да премахнат робството с присъствие, че даже и със съжителство. ЕТО ГО СЪЖИТЕЛСТВОТО, ПРОДАЖНИЦИ:

Данъци налагани на българското население по

време на Османското робство:

Данъкът Джизие или Харадж е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. Основно задължение на мюсюлманската администрация било да събира всички данъци, като в същото време показва на раята (немюсюлмани) по всевъзможен начин превъзходството на исляма.
При проявявано усърдие им е било разрешавано известно самоуправление, но под непрестанен гнет от страна на управляващите мюсюлмани.

Други данъци:

Капу хакъ – произволно изисквана от всеки дом такса.
Ресм-и агъл – данък за кошара.
Ресм-и асияб – данък за воденица.
Ресм-и биве – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
Ресм-и божик – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
Ресм-и гиях – данък за сено.
Ресм-и духан – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
Ресм-и менгене – налог за пресоване на грозде.
Ресм-и мюджеред – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
Ресм-и обручина – данък, налаган при продажбата на вино.
Ресм-и отлук – данък върху пасище.
Ресм-и тапу – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син.
Ресм-и фучу – данък върху бъчви вино.
Ресм-и ханазир – данък върху свине.
Ресм-и химе – данък върху дърва за огрев.

Девширме – кръвен данък, периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.

И като за капак :
Диш-хакъ – зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна.

Тагове: ; ; ; ;