В навечерието на насрочените за февруари 2019 парламентарни избори в Молдова, политическото напрежение в страната закономерно нараства. Според повечето прогнози, в резултат от изборите управляващата в Кишинеу Демократична партия на Молдова (PDM), ръководена от местния олигарх Владимир Плахотнюк, ще загуби водещата си роля в политиката на страната и няма да може да формира ново правителство.

Социологическите проучвания сочат, че рейтингът на самия Плахотнюк, както и на премиера Павел Филип, не надхвърля 6% (впрочем, според някои социолози, той е едва 3%), като по-нисък рейтинг има само председателят на парламента и зам. председател на PDM Андриан Канду  — 2%.

Сред причините за това е гигантската корупция, превърнала Молдова в най-бедната европейска държава, в която при това не се спазват дори такива елементарни права, като свободата на словото и независимостта на медиите. Според еврокомисаря по въпросите на разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан: «молдовските власти се опитват да демонстрират «проевропейска позиция», но това е само популизъм, тъй като, когато нещата опрат до реални действия, «европейските ценности» не намират отклик в тяхната политика».

Днес все повече анализатори задават въпроса, защо през дългия период, в който Плахотнюк и неговата партия PDM доминираха в управлението на Молдова, те така и не съумяха да направят идеята за европейската интеграция на страната достатъчно привлекателна за мнозинството от населението?

Както съобщи наскоро директорът на Молдовската асоциация на социолозите и демографите Николай Бодян, проведеното от нея през ноември 2018 проучване показва, че над 60% от молдовците не желаят присъединяването на страната към НАТО, а в полза на членството в пакта се обявяват едва 22,4% от тях. В същото време, само 37% от гражданите на Молдова подкрепят членството и в Европейския съюз, докато тези, които предпочитат тя да влезе в доминирания от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС) е 41%.

 

Според някои, сред причините за тази промяна в обществените настроения е избирането за президент на Игор Додон, който се обявява за укрепване на отношенията с Москва. Досега обаче, нито ЕС, нито НАТО (както е известно от 1994 Молдова реализира индивидуален план за партньорство с алианса, а от 2017 в Кишинеу функционира бюро за връзка на НАТО) се съобразяваха с тези настроения. Следвайки подобна политика, т.е. поставяйки Молдова пред необходимостта да направи категоричен избор — или да върви със Запада, или с Русия и доминирания от нея ЕАИС, те очевидно тласкат страната към «украинския сценарий».

На този фон са разбираеми и колебанията на САЩ и ЕС, кого точно да подкрепят на предстоящите парламентарни избори в Молдова. Така, докато някои партии от социалистическата фракция в Европейския парламент, както и Германската социалдемократическа партия, все още лобират за оказване на финансова помощ на PDM, канцлерът на Германия Ангела Меркел очевидно изпитва нарастващ скептицизъм към нейния лидер Плахотнюк, смятайки го за «посредствен кариерист, който прекалено гръмко декларира демократичните си убеждения, но на практика изповядва популистки идеи» (1). Според изданието SummuryNews, Меркел възлага повече надежди на откровено прорумънски настроените лидери на партиите «Действие и солидарност» (PAS) Мая Санду и «Достойнство и истина» (DA) — Андрей Нъстасе.

Показателно е, че парламентарните избори в Молдова се обсъждат в повечето европейски медии, именно в контекста на подкрепата на ЕС или за Плахотнюк, или за прорумънския блок Санду-Нъстасе, т.е. западната намеса във вътрешните работи на страната се приема за нещо нормално (за разлика от тази на Русия). Изглежда, че единственият проблем за Брюксел и Вашингтон е, дали да заложат на «олигархичния клан» или на «юнионисткия тандем» (призоваващ за присъединяването на Молдова към Румъния).

 

И то при положение, че мнозинството молдовски избиратели не подкрепят, нито единия, нито другия. В същото време, в ЕС упорито си затваря очите за псевдодемократичния политически модел, съществуващ в Молдова, в чиито рамки парламентът, доминиран от партията на Плахотнюк, вече за пети път временно отстранява от длъжност пряко избрания от народа президент Додон, само за да може безпрепятствено да прокара законите и назначенията на крайно непопулярното правителство и на самия парламент, чиито рейтинг в момента и почти нулев.

Но този фон, постоянните оплаквания на управляващите в Кишинеу за наличието на някакъв «руски натиск», изглеждат лишени от логика. Ще припомня само, че в момента над 500 хиляди граждани на Молдова работят в Русия, превеждайки оттам по 400 млн. долара годищно в родината си. Най-големият инвеститор в молдовската икономика също е Русия (716 млн. долара), пак тя е и вторият най-голям търговски партньор на страната. Освен това, Москва се съгласи да намали цената на внасяния от Русия природен газ за Молдова от 400 на 160 долара за 1000 куб. м.

 

В същото време, в Кишинеу твърдят, че стратегически партньор на страната не са руснаците, а САЩ и ЕС, които следва да я защитят от Русия (т.е. от руския пазар, руския газ, руските инвестиции и работните места на молдовските граждани).

В тази връзка, коментирайки твърдението на председателя на парламента Андриан Канду, че «Русия денонощно води срещу нас информационна война и пропаганда», депутатът от Партията на социалистите на Молдова (PSRM, ползваща се с подкрепата на 36% от избирателите според последните сондажи) Богдан Цирдя иронично отбелязва, че «руснаците просто няма как да водят такава война, след като управляващите приеха специален закон за борба с руската пропаганда и забраниха излъчването на всички новинарски програми на руските телевизии».

На свой ред, бившият председател на Конституционния съд на Молдова Дмитрий Пулбере определя политиката, насочена само към развитие на отношенията със Запада, като вредна за страната: «Отделните власти следва да си сътрудничат и да работят за благото на Молдова и нейните жители. Няма нищо лошо, ако си сътрудничим едновременно и с ЕС, и с Евразийския икономически съюз. Няма нищо лошо в това, че страната ни е наблюдател в ЕАИС, нито пък, че си сътрудничим с Турция и други държави.

 

Не разбирам, защо молдовското ръководство не може да седне на масата за преговори и да постигне консенсус». Както е известно, през 2018 Молдова получи статут на наблюдател в Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Това и дава шанс да използва удължаването на икономическите санкции срещу Русия за да изнася повече своя селскостопанска продукция на руския пазар, да получава газ по вътрешни за ЕАИС цени и т.н. Ето защо, според президента на страната Игор Додон, Молдова иска да запази тесните си отношения с Русия и ЕАИС, развивайки паралелно и отношенията с Европейския съюз.

Редица политически наблюдатели обясняват действията на PDM и нейните политически сателити със стремежа им да следват примера на съседна Украйна, чието ръководство запазва властта си именно благодарение на западната подкрепа за раздутия до невероятни размери мит за «руската хибридна заплаха». Тоест, в момента правителството в Кишинеу се опитва да пробута на Вашингтон и Брюксел същия мит.

Междувременно, на провелата се в началото на декември 2018 в Милано 25-та годишна среща на Съвета на министрите на ОССЕ, молдовският външен министър Тудор Уляновски призова за изтегляне на руския миротворчески контингент от т.нар. Приднестровие и замяната му от «международна гражданска мисия». Инициативата му беше подкрепена и от държавния секретар на румънското Външно министерство Дан Никулаеску.

 

Както е известно, Уляновски е един от представителите на прорумънското крило в сегашното управление на Молдова, което работи за уния с Букурещ, т.е. за поглъщането на страната от съседна Румъния. А руският миротворчески контингент, който присъства в Приднестровието от началото на 90-те години на миналия век насам, очевидно пречи на това. Да не говорим, че замяната на руските «сини каски» с мисия на ОССЕ може да доведе да интернационализацията на позабравения конфликт в Приднестровието, което пък да стане повод за пряка или косвена чуждестранна военна намеса в Молдова.

Какво сочат прогнозите

Макар че до насрочените за 24 февруари 2019 парламентарни избори в Молдова остават малко повече от два месеца, разположението на силите в новия парламент на страната вече се очертава. Според осъщественото в последните дни на ноември 2018 проучване на Асоциацията на социолозите и демографите, избирателната подкрепа за основните молдовски политически партии в навечерието на изборите и следната.

Социалистическата партия (PSRM), подкрепяща президента Игор Додон, може да разчита на 35,6% от гласовете. Сега управляващата Демократическа партия на олигарха Влад Плахотнюк (PDM) вероятно ще получи 13,2% от гласовете, а двете юнионистки (т.е. откровено прорумънски) партии «Действие и солидарност» (PAS) на Мая Санду и Платформа «Достойнство и истина» (DA) на Андрей Нъстасе се ползват с подкрепата, съответно, на 9,4% и 6,9% от избирателите. Най-вероятно нито една друга партия няма да може да преодолее 6%-ната изборна бариера. 8,6% от молдовските избиратели твърдят, че няма да гласуват, а 17,8% — че все още не са решили, кого да подкрепят.

Тоест, на пръв поглед изглежда, че PSRM разполага със съкрушително предимство пред останалите, само че нещата не са никак еднозначни. Този път изборите в Молдова ще се проведат по смесената система, като мажоритарните избирателни райони ще внесат сериозни корективи в крайните резултати. Доказателство за това са резултатите от последните местни избори в Молдова през 2015, когато PDM спечели почти 32% от кметските места, 26,6% от местата в градските и селските съвети и 23,2% от местата в муниципалните и районните съвети. В същото време, резултатите на PSRM бяха далеч по-скромни — 5,8% от кметските места и между 12,2% и 14,2% от местата в градските и селски съвети.

Тоест, провеждането на парламентарните избори по смесената система в условията на «контролирана от олигархията държава» (ако използваме квалификацията на генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд, дадена пред «Ню Йорк Таймс» по повод на молдовските местни избори през 2015) могат да вкарат Молдова в своеобразна «задънена улица». В този случай, събитията биха могли да се развият по четири основни сценария. Според първия, който засега изглежда доста проблематичен, PSDM все пак ще спечели достатъчно депутатски места за да може да формира — съвместно с мажоритарните депутати, подкрепащи президента Додон, новото правителство ва Молдова.

 

Според втория, PSRM и PDM, между които съществуват принципни противоречия, ще трябва да постигнат някакво споразумение, макар че то няма как да бъде подкрепено от избирателите на социалистите и привържениците на президента Додон. Според третия сценарий, под силния натиск на Запада, неговите фаворити — прорумънските партии PAS и DA, могат да бъдат накарани да влязат в коалиция с олигарха Плахотнюк, в името на «европейския» (т.е. антируския) избор на Молдова.

Що се отнася до четвъртия вариант, той е свързан с продължителна политическа криза, нарастващ хаос и нови избори с непредсказуеми резултати.

СТЕФАН ПЕТРОВ, Геополитика

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;