„Конференцията на напрегнатите“ — това е обединяващото заглавие в европейските медии, под което през седмицата коментираха ежегодната Мюнхенска конференция за сигурност. „В луксозния хотел „Байришер хоф“ бяха представени две Америки, най-малко две Европи и две нови световни сили“, гласи пък коментарът на медиите в Германия. Това съобщи БНР.

Конференцията се проведе за 55-и път и се смята за важен индикатор за това накъде върви светът. В нея участва Мартин Биалеки от Германското дружество за външна политика. С него разговаря Весела Владкова.

— Всички говорят за разпад на световния ред. Какви са симптомите, г-н Биалеки?

— Тази година с всички сетива можеше да се усети, че европейците са се отказали от надеждите си, че по времето на президента Доналд Тръмп нещо може да се промени. Това усещане беше изписано на лицата на участниците в тазгодишната конференция.

— Още на миналогодишното издание на Мюнхенската конференция по сигурността, когато участва американският президент Доналд Тръмп, стана ясно, че трансатлантическото партньорство преживява сериозно сътресение. Не усетихте ли тази година някакъв полъх на оптимизъм, че то може да бъде възстановено?

— Има слаб зачатък на дългосрочна надежда, че отношенията някой ден ще се подобрят. В тазгодишното издание на конференцията по сигурността в Мюнхен участва най-голямата до сега делегация от САЩ. Общо 55 представители на Конгреса. Сред тях имаше много конгресмени, които за първи път печелят избори. Почти всички са представители на един коренно различен политически стил в сравнение с президентската администрация и това беше много силен знак. Контактът с тези хора е инвестиция в бъдещето, защото те сега може и да не са на власт, но след две или най-късно след шест години може би ще са на ключови позиции.

Като представител на Белия дом вицепрезидентът Майк Пенс показа, че изобщо не залага на подобряване на отношенията с Европа.

— САЩ създават факти във външната политика и в областта на отбраната. Нека само да споменем оттеглянето от ядрената сделка с Иран, отказа от договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег или заявките на президента Тръмп, че Европа трябва сама да поеме отбраната си. В същото време ЕС като че ли няма адекватен отговор. Защо, г-н Биалеки?

— От една страна, американците нямат никакъв интерес към това, Европа да е обединена и силна. А в годините след Втората световна война това категорично беше доктрина на Вашингтон. Сега вече не е така — имаме американски президент, който превърна Европа от най-близък съюзник в свой открит враг. Именно това е една от причините, Европа да е така раздробена, разединена и несигурна.

Слабостта на Европа се корени в проблемите в институциите на ЕС. Предстоят ключови избори за нов Европейски парламент, а тандемът Франция-Германия, двигателят на евросъюза, е разединен повече от всякога. Френският президент Еманюел Макрон изпитва сериозни вътрешни трудности, а германският канцлер Ангела Меркел се намира в заника на политическата си кариера. Нещо повече — не е сигурно дори, дали ще изкара до край мандата си, или все пак ще подаде оставка още тази есен заради сложните отношения в управляващата коалиция.

Европа не оставя впечатлението, че е обединена, както видяхме в Мюнхен, където  бяха представени и страни, като Полша и Унгария. Те вървят в съвсем различна посока от Франция и Германия. За Великобритания да не говорим — тя напуска по собствено желание ЕС.

— Двама се карат — третият печели. Кой е третият, г-н Биалеки — Русия или Китай?

— Точно така — печелившият трети всъщност са двама. Много бих искал САЩ и Европа да използват момента и да се обединят около това, че имат общ противник и той е на изток. Заплахата не нито във Вашингтон, нито в Брюксел.

Заплахата е в Русия и в Китай — както по отношение на въоръжаването и дезинформацията, така и по отношение на дигитализацията, изкуствения интелект и търговията.

Споровете, които в момента разкъсват западния свят, може само да радват Пекин. А в Москва, в една държава, която по икономическа мощ по никакъв начин не може да се мери със Запада, се радват на растящото си влияние в световен мащаб, защото Европа е отслабена от вътрешни конфликти.

— Може ли обявеното от Съединените щати и Русия напускане на договора за ракетите да обедини европейците, защото този договор всъщност касае територията на Европа? Руският президент Владимир Путин се закани, че Русия ще отговори огледално на евентуалното разполагане на ядрено оръжие в Европа. Тази реторика силно напомня на 80-те години.

— И аз се почувствах като през 80-те на XX в., когато на отминалата конференция в Мюнхен руският външен министър Сергей Лавров отправи предложение към европейците: Обърнете гръб на лошите американци и нека ние в Европа да работим заедно. Това предложение напомня политиката от 80-те и е отровно, защото Русия изповядва съвсем различни ценности от нас. Така че за съжаление не смятам, че напускането на договора за ликвидиране на ракетите ще обедини европейците.

Съществува идеята, Франция да разпъне своя ядрен чадър над цяла Европа. Не вярвам, че американците ще проявят интерес към това. А и нека не забравяме, че след напускането на Великобритания отбранителните възможности на Европа сериозно ще пострадат. На фона на Брекзит темата за обща европейска армия става все по-актуална.

Темата е актуална, но все още далеч от реализация, а Брекзит е само след месец…

— За сега само се говори за европейска армия. Това може и да е добра идея, но нека сме реалисти — ако изобщо се стигне до съставянето й, това ще отнеме поне 20 години за организационна, техническа и финансова подготовка. Така че за мен говоренето за европейска армия не е продуктивно, защото то на практика казва на американците да ни оставят сами да се оправяме.

— Означава ли това, че европейците изчакват изтичането на мандата на Доналд Тръмп — след две или след шест години, и в това време изграждат нови партньорства в Америка?

— Със сигурност вече нямаме илюзии, кой всъщност влезе в Белия дом. И никой вече не чака Доналд Тръмп да се вразуми и да промени политиката си. От друга страна обаче се забелязва активизиране на партньорството на регионално ниво, на ниво щат. Например с Калифорния — една от най-големите икономики в световен мащаб. Текат например разговори с губернатори за това, дали по всяка тема трябва да се контактува на най-високото правителствено ниво, или все пак можем да постигнем напредък и без Вашингтон.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;