Сриването на следвоенната архитектура за сигурност

САЩ напусна Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМО), който беше постигнат след почти две десетилетия сондажи и преговори между САЩ и СССР през декември 1987 г. Договорът го имам в библиотеката ми, издание на руското МВнР от 1987 г. Огромен е арсеналът който подлежи на унищожение — общо 2692 ракети. Посочени са всички силози, места за съхранение и бройка, вид и далекобойност, както в САЩ, така и в СССР.

ДЛРСМО е кулминацията на един процес за укрепване и изграждане на международната система за сигурност и разведряване между две системи, готови да се унищожат взаимно. Още през 1957 г. започват първите сондажи за намиране на баланс и взаимно сдържане след успешното изстрелване на Спътник 1 и 2 в орбита през 1957 г. от СССР.

За изграждане на тази архитектура за сигурност след Втората световна война бяха подписани серия от договори, меморандуми, протоколи, които гарантираха мирът на планетата в следващите десетилетия.

Първият успех в изграждането на тази система за сигурност е от 1963 г. – Договорът за забрана на ядрените опити. Скоро след това е Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1968 г. Следва Договора за ограничаване разпространението на системите за противоракетна отбрана от 1972 г. После след тежки и дълги преговори се подписва Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег – 1987 и последния – Договора за ограничаване на стратегическите и настъпателни въоръжения от 1991 г. Светът си отдъхна, че ще има шанс да избяга от призрака на ядрената гъба и зима.

Ерозията на тази внимателно изграждана система на сигурност и доверие от 1963 до 1991 г. започна бързо да се разрушава след падането на Берлинската стена. САЩ направиха първата пукнатина. Първата стъпка я прави Джордж Буш младши през 2001 г., когато въпреки опитите и увещанията на Русия да не се разваля договора, президентът Буш-младши денонсира Договора за ограничаване разпространението на системите за противоракетна отбрана от 1972 г. Седемнадесет години по-късно се нанася фаталния удар от президента — Тръмп, един непредвидим и нестабилен в действията си президент — САЩ излизат от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег – това е началото на разрушаването на следвоенната система за баланс на силите и допринесла да се избегнат разпространението на тези оръжия сред рискови държави и възможни войни с употреба на оръжие за масово унищожение.

Тръмп направи първата стъпка към прекратяване на ДЛРСМО и по мое мнение направи историческа грешка към дестабилизация на мира и сигурността в планетарен мащаб. Понеже в дипломацията всичко е на реципрочна основа, сега и Русия направи стъпката, отказвайки се от договора в отговор на действията на САЩ. С това се слага край на мирното време и начало на едно ново, модерно и по-смъртоносно многостранно военно превъоръжаване, включително и разполагане на оръжия за масово унищожение в близост до границите на „неприятелски“ държави. Други страни ще бъдат принудени да преразгледат следвоенния си статут от 1945 г. и да предприемат изграждането на своя армия и ново въоръжение – Япония и Германия.

Наследеният от годините на Студената война военен баланс е почти разрушен. Контролът върху въоръженията ще отпаднат, както и неразпространението им. Това е и разрив на доверието между двете велики сили, както и гравитиращите около тях сателити в по-близка или далечна орбита. Опитите за разполагане на ракети с такъв обсег в близост до границите няма да намали напрежението, а ще ескалира, до степен в което ще има резервирано сътрудничество основано на взаимно недоверие.

Тук НАТО може да изиграе под натиска на САЩ своята пъклена роля – разполагане на бази и ракети с малък и среден обсег на територията на съюзниците, особено на онези държави, които са в буферната военна зона до границата с Русия – Балтийските републики, Полша, Румъния, България, Украйна, Унгария… един пъклен сценарий, в който не трябва да бъдем замесвани и трябва да се измъкнем на всяка цена. За голямо съжаление, ЕС неусетно участва в изграждането на този сценарий. Трябва да се направи всичко възможно ЕС да не бъде въвлечен и да скочи в капана.

Сценарият се оформи неусетно през последните 20 години и в лошата си част, може да повтори случая с Карибската криза. Едно Déjà vu. Но този път няма да го има Кенеди. Няма да има много компромиси – знаем, че времето за полет на тези ракети и времето за реакция е силно ограничено, да не кажа невъзможно.

Всички сме наясно с високата степен на развитие на модерните технологии, както и тяхната уязвимост. Това е опасна игра в която електрониката и електронния интелект крият риск да изтълкуват погрешно дадена информация, което може да струва на планетата самото и съществуване. Поколенията няма да простят тази необмислена егоистична стъпка на САЩ, но и на всички нас, че сме допуснали да се случи.

Ще завърша с мисълта на Айнщайн:

„Когато ме попитаха с какво оръжие ще сме в състояние да се противопоставим на силата на ядрената бомба, аз препоръчах най-доброто от всички — МИРЪТ“

Георги Караславов

УНСС „Международни отношения“, специализирал във Вашингтон и МВФ „Финансова политика“, завършил Дипломатическа академия в Мадрид

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;