Западът и САЩ в последно време буквало се побъркват от опасността от хибридна война.

Но нима е лошо, че Русия и Китай предпочитат да постигат целите си без да разпалват мащабен кървав конфликт?

Подполковник Юри Райтасало е убеден, че Западът трябва да се раздва, че Китай и Русия правят това.

Превод:

От гледна точка на международната сигурност, две десетилетия след края на студената война — т.е. от около  1989/1991 до 2013 год — бяха напълно необичайно време.

В този период Западът — Северна Америка и Европа — не се сблъскваха с каквито и да било сериозни заплахи за сигурността си както във военната, така и в невоенната сфера.

Това беше времето на «еднополярния свят» и, както се продполагаше, «краят на историята».

Точно в този момент разширяващият се алианс НАТО реши да промени своята парадигма, игнорирайки член 5 и излизайки извън границите на своята отговорност в търсенето на нови мисии.

САЩ се оправиха «зад граница в търсенето на чудовища, които трябва да унищожи» — в Сомалия, Хаити, в Босна, Афганистан, Ирак и Либия.

И много скоро в много западнн страни се появиха маса истински сериозни проблеми в сигурността, които надвиснаха

или непосредствено над страните, или над  техните военни, прехвърлени в други региони.

В този период в рамките на 20 години много западни държави без всякакви спирачки използваха  военна сила извън пределите на Европа — въздушни удари, първокласни технологии, високоточно оръжие, разузнаване, наблюдение, разполагане на сухопътни войски, но при пълна липса на ясно формулирани политически задачи и липса на каквито и да било шансове за успех.

В течение на много години неизпълнимите задачи означаваха повече от потенциалната бъдеща победа, западните държави изпращаха нови и нови батальони военни в изпълнение операциите на НАТО.

Босна, Косово, Афганистан и Ирак опрделяха подхода на Запада към международната сигурност и стратегия в продължение на повече ото 20 години.

Непрекъсващите военни действия, операции и кампании «някъде-там» се превърнаха в нещо обичайно — в «нова норма» за Запада.

Откровено експанзионистичата и дори милитаристична ориентация на политиката на сигурост, която се формира на Запад през тези 20 години след края на студената война се се сблъска с много традиционния великодържавен светоглед на Русия и Китай.

Макар въоръжените сили на САЩ сериозно да пострадаха в резултат на 20 години практически непрекъснато участие в различни войни, в близко бъдеще ситуацията едва ли ще се промени.

В същото време политиката на Русия и Китай започна да противоречи на това разбиране за международната сигурност, което бе наложено от Запада.

Китай и Русия не приемат тази програма за международна сигурност, която лансира Запада.

А отчитайки това, че Русия и Китай вложиха в укрепването на своите въоръжени сили маса средства, към тях трябва да се отнесем напълно сериозно.

За нещастие за Запада, Русия и Китай имат най-добрият способ да укрепят позициите си на международната арена — да атакуват съществуващия, изработен от Запада ред и неговитие правила на играта.

А най-лесният начин да се направи това — е да се използват всички инструменти на държавното управление, епизодично все пак да се използва и военна сила.

Затова Русия и Китай съвсем не бива да се подценяват.

Петя Паликрушева

Източник: https://nationalinterest.org/feature/hidden-benefits-great-power-conflict-china-and-russia-42932

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;