Богати на полезни изкопаеми, заобиколени от води с много риба и гарантиращи на руския флот достъп до Тихия океан — четири острова от архипелаг са обект на спор между Москва и Токио, който датира още от края на Втората световна война.

Това са най-южно разположените, т. е. най-близките до Япония острови от дълга верига малки вулканични островчета — Курилите — пръснати дъгообразно между руския полуостров Камчатка на север и големия японски остров Хокайдо на юг.

Наричани в Русия Южни Курилски острови, а в Япония —  Северни територии, те са част от руската далекоизточна Сахалинска област. Това са Итуруп (Еторофу на японски), Кунашир (Кунашири), Шикотан и Хабомаи.
Япония обаче и до днес включва «незаконно окупираните от Русия» острови в състава на префектура Хокайдо, както е било преди Втората световна война.

Малко история

През 1786 г. императрица Екатерина Втора претендира за суверенитет върху целия Курилски архипелаг, позовавайки се на министерски доклад, според който островите са били открити «от руски мореплаватели» и «трябва неоспоримо да принадлежат на Русия».

През 1855 г. обаче първият договор между царска Русия и Япония прокарва границата между двете страни точно преди четирите острова, най-близки до Япония.
Двадесет години по-късно, през 1875 г., нов договор предоставя на Токио целия Курилски архипелаг, включително островите северно от тази граница.

На 18 август 1945 г. съветските сили атакуват Курилите и ги анексират, включително четирите южни острова.

Оттогава Токио се обявява срещу това несправедливо според него положение, позовавайки се на договора от 1855 г. Москва пък сочи за аргумент Ялтенската конференция от февруари 1945 г., по време на която Сталин получил от американския президент Франклин Рузвелт обещанието Русия да си върне Курилите срещу включване във войната с Япония.

През 1956 г., при възстановяването на дипломатическите отношения с Япония, съветският ръководител Никита Хрушчов се ангажира да върне двете по-малки островчета — Шикотан и Хабомаи — срещу сключване на мирен договор.

Временно спрени заради подписването на договор за сътрудничество между Токио и Вашингтон през 1960 г., после възобновени след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., преговорите обаче остават безрезултатни.

    Полезни изкопаеми, риболов и въоръжени сили

Въпреки че населението им днес не надхвърля според официалната статистика 17 хиляди души, тези острови са «важни от всякаква гледна точка», обяснява за АФП Валерий Кистанов, директор на Центъра за японски изследвания в руския Институт за Далечния изток.
«Те са много богати на термални води, полезни изкопаеми и редки метали като рений», използван в производството на двигатели за свръхзвукови самолети, обяснява той.

«Но най-голямото богатство» на тези острови, където се срещат топли и студени течения, благоприятстващи развитието на планктона, «са огромните запаси от риба», уточнява Кистанов.

Островите имат и стратегическо значение, подчертава той. Те гарантират постоянен достъп до Тихия океан на руските военни кораби и подводници, базирани във Владивосток, благодарение на протока между Кунашир и Итуруп, който не замръзва през зимата.
Най-сетне, пълният контрол върху тези острови защитава руското Охотско море, разположено по на север, от евентуално нахлуване на чужди подводници.  /БТА/Мария Панина от Франс прес

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;