Правителството на световната суперсила е в застой, докато правителството на бивша суперсила — Обединеното кралство — седи парализирано след страдание от самонараствани рани. Ангела Меркел, която доскоро беше най-влиятелният европейски лидер, върви към пенсиониране. Френският ѝ колега е изправен пред изненадващото социално въстание на „жълтите жилетки“.

Междувременно испанският премиер дори не беше избран на длъжност благодарение на парламентарното мнозинство на собствената си партия, а вместо това дойде на власт с помощта на испанското законодателство. В Израел, единствената демокрация в Близкия изток, премиерът е обвинен в корупция, измами и други обвинения. През следващите месеци Бенямин Нетаняху може да бъде или преизбран или изпратен в затвора.

Всички тези страни изглежда страдат от тип „политическо автоимунно заболяване” — част от обществото води война с останалата част от социалното тяло. Основната причина за болестта е поляризацията на обществото и, в крайна сметка, политиката. Ясно е също, че болестта се разпространява и е много заразна.

Това не означава, че поляризацията не е съществувала и преди, а само че става все по-остра и може да се окаже смъртоносна, както се вижда от всички тези крайни примери на правителствена дисфункция. Затварянето на важни части от американското правителство е само последното и най-ярките последствия от разпространението на болестта. Наистина, по всяка вероятност този тип правителствена парализа и хаос може скоро да се превърне в норма.

Преди демократичните правителства успяваха да постигнат споразумения с опонентите си или да организират коалиции, които им позволяваха да вземат решения и ефективно да управляват. Сега политическите съперници често мутират в непримирими врагове, което прави невъзможни споразуменията, компромисите или коалициите. Поляризацията е пандемия, която стана глобална и в момента се проявява в повечето от световните демокрации

На какво дължим тази фрагментация на толкова много общества на различни групи, които са напълно нетолерантни едни към други? Увеличаването на икономическото неравенство, нарастващата икономическа несигурност и чувството за социална несправедливост са несъмнено някои от причините за политическата поляризация.

Популярността на социалните мрежи и кризата на журналистиката и традиционните медии също помагат за насърчаването му. Социалните мрежи като „Туитър“ и „Инстаграм“ позволяват само кратки съобщения. Такава краткост привилегирова екстремизма, тъй като колкото по-кратко е посланието, толкова по-радикално трябва да бъде то. Всичко е или много бяло или много черно. И, разбира се, това благоприятства сектантството и прави по-трудно постигането на споразумения.

Но има още. Поляризацията не е причинена само от войнствените публикации в социалните мрежи и недоволството от неравенството. Повишаването на анти-политиката — или пълното отхвърляне на политиката и традиционните политици — е друг важен катализатор за поляризация. Политическите партии сега са изправени пред множество нови конкуренти („движения“, „колективи“, „приливи и отливи”, „фракции”, НПО), чийто дневен ред се основава на отхвърлянето на миналото и които търгуват с реториката на непримиримост.

По ирония на съдбата, за да запазят последователите си и да бъде конкурентоспособни сред избирателите, традиционните политически партии също трябва да приемат позиции, оформени от анти-политика. Освен това много от тези нови играчи набират последователите, които са привлечени от идеята за принадлежност към политически организации, съставени от хора, с които споделят определена идентичност. Тази идентичност може да бъде религиозна, етническа, регионална, езикова, сексуална, поколенческа, селска, градска и т.н.

Предполага се, че идентичността, която обединява привържениците на политическата група, генерира подобни интереси и предпочитания. Тъй като идентичността обикновено е по-постоянна и по-малко гъвкава от „нормалните” политически позиции, този тип политическа група е по-трудно да прави отстъпки по въпроси, които засягат идентичността на нейните членове. Това естествено ги прави негъвкави и, както знаем, твърдостта и поляризацията са склонни да вървят заедно.

Политическата поляризация няма да бъде облекчена много скоро. Много от причините за нейната проява са мощни и неудържими. И сега тя е глобализирана.
Надеждата е, че по същия начин, по който поляризацията поражда парализа в правителствата или в токсична политическа среда, тя може да доведе до промени и пробиви в страни с корумпирани, посредствени и неефективни политически системи.

Подобно на холестерола който може да бъде добър и лош, има случаи, в които политическата поляризация може да има положителни ефекти.

Източник: Агенция «Фокус»

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;