23  януари 2019-Нюз Фронт.

Директорът на американското национално разузнаване Даниел Коутс подписа поредна стратегия, която ще определя американското разузнаване за следващите четири години.

В документа няма нищо извънредно или специално, и носи по-скоро общ характер, не съдържа каквато и да била детализация, която по мнието на съставителите би могла да навреди на националната сигурност.

Русия в стратегията се споменава в два основни контекста.


Първо, като традиционен противник, който „прилага усилия за засилване на влиянието и  авторитета си”, поради което „те могат да влязат в конфликт с целите и приоритетите на Съединените щати в различни региони”.

Второ, усилията на Русия са отбелязани в сферата на „притежаването на пълна гама от анти-сателитни оръжия като средство за намаляване на американската военна ефективност и тяхната цялостна сигурност“.

 

Любопитна, макар и не изненадваща особеност на документа е, че Русия и Китай почти навсякъде вървят  там паралелно, „разделени със запетая“ — това важи и за тяхното общо позициониране като традиционни противници и дейността по използване на космоса и новите технологии в качеството на инструменти за противостояние на САЩ.

Що се отнася до Пекин, в документа е направена уговорката, че по въпросите от взаимен интерес  (в тази връзка изрично се споменава денуклеаризацията на КНДР), могат да се водят преговори с него.

Невъзможно е да се пренебрегне, че главни особености на обнародвания документ са баналността  и отсъствието на каквато и да било оригиналност.

Безусловно е, че такъв документ не трябва да впечатлява въображението с откровенията си и иновативност — това се случва само в холивудските блокбъстъри.

Но в случая нещата стоят малко по-различно. За последно време стана привично Русия да е главният световен нюз-мейкър в сферата на отбраната и сигурността. При което става въпрос именно за официалната, публично огласяна позиция.

Достатъчно е да си спомним например, ефектът от миналогодишното послание на Владимир Путин към Федералното Събрание.

Изявленията и коментарите на Москва по повод новите видове оръжия, военни разработки в космическата сфера и др. те определят тенденции, по отношение на които САЩ  действат в открито изоставаща или догонваща позиция, като минимум публично. Въпреки, че като  се вземе предвид изключително бавно развиващия се процес със създаването на космически сили в американската армия, по същество ситуацията очевидно е аналогична.

Проблемът е, че ролята на глобалната суперсила и световният хегемон недвусмислено предполага лидерство — включително концептуално — по въпросите на сигурността и отбраната.

Вместо това остава впечатлението, че американците просто като папагали повтарят вече направеното, заимствайки  най-силните руски иновации, било то свръхзвуково оръжие или същите космически войски.

С тази разлика, че вРусия тези неща или вече работят , или са в състояние на готовност, а за Съединените щати основно се  движат в  рамките на медийния шум.

 

 

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;