„На 2 януари пое вечния си път Митко Симеонов-Мончо. Небесният «Оркестър София» е в пълен състав… Чухме се за Коледа…». Това съобщава Ретро.

Така Йорданка Христова обяви кончината на един от последните легендарни джазмени и основател на „Оркестър София“, който си отиде на 86 години.

Димитър Симеонов е роден на 22 май 1932 г. в София в семейството на музиканти. Дядо му е тромпетист и цигулар в Царския оркестър, майка му е известната българска цигуларка Недялка Симеонова, а баща му Георги Димитров е пианист.

След като завършва музикалното училище в София, Симеонов започва да свири в «Джаз на младите», а през 1955 г. завършва Музикалната академия.

Пет години по-късно се присъединява към Естрадния оркестър на Българското национално радио и свири в различни формации. Издава и седем учебни школи по саксофон.

Той е сред множеството музиканти, които ръководят известния „Оркестър София», който има записани три студийни албума.

Негов диригент е в продължение на 20 години.

Черна следа в живота на Димитър Симеонов оставя датата 21 декември 1971 г. – денят на зловещата самолетна катастрофа, в която загива Паша Христова.

Самолет Ил-18 излита от летище София за Алжир, където предстоят Дни на българската култура.

На борда на самолета се качват Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, танцов фолклорен ансамбъл «Аура» и Димитър Симеонов-Мончо с неговия «Оркестър София».

Минути след като излита, самолетът се накланя.

Крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две.

Единият двигател се откъсва от корпуса и самолетът избухва в пламъци.

От общо 73-ма души на борда на самолета загиват 30.

Сред тях е Паша Христова.

„Този спомен остава до края на живота.

Пред очите ми загинаха най-близките ми приятели.

Това никога не мога да го забравя! – казва след време Симеонов, който оцелява в трагедията. — В онзи кошмарен ден имам чувството, че на мен някой ми помогна.

Помогна ми да се спася!

Имам такова усещане и до ден днешен.

Защото аз винаги сядах отпред, имах този навик.

Само този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, сякаш някаква сила ме накара да отида и да седна отзад.

На предните седалки бяха седнали колегите ми Петър Попов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков…

Даже ми споменаха, че е дошъл договор за чужбина и да отида при тях, за да говорим за него.

Обаче като видях, че няма място, директно се запътих към задните места.

Мисля, че някой просто ме спаси и съм убеден, че това е майка ми – проф. Недялка Симеонова”. 

Мончо си спомня, че се забавил, отивайки към аерогарата, и може би това също е повлияло ситуацията да се нареди по този начин — да няма празни места отпред и да се наложи да седне по-назад.

Вечерта преди полета пък Симеонов не могъл да заспи, нотирал  „Блус в 9” на Милчо Левиев. На тръгване за летището пък синът му започнал неистово да плаче и трябвало да го успокоява.

Така се забавил и влязъл последен в самолета.

„Няма нищо случайно.

Качих се в самолета, отидох най-отзад и както седнах, съм заспал. Бях много изморен заради нотирането предната вечер – разказва приживе Мончо. — Събудих се едва след като почувствах удар.

Чух писъци, беше нещо ужасно!…”

Първите осем реда са напълно смачкани и пътниците — загинали, седналите на по-задните редове оцеляват.

Около самолетната катастрофа през 1971 г. продължават да витаят неизвестни.

Колкото до различните слухове и версии, Мончо приживе коментира:

„Има към 20 версии.

Всеки нещо си измисля.

Логиката е следната – че елероните са объркани!

Защото този самолет беше 800 часа в ремонт преди това!

А аз знам от един механик, който каза, че при поправянето на самолета майсторът е разменил местата на елероните – на мястото на левия е поставил десния.

И обратното.

И когато тръгва Луканов да пилотира – а той е най-добрият български пилот и не може да сбърка, — обърнатите елерони го принуждават да завие наляво.

И така ние се удряме.

Но има всякакви версии.

За какво ли не… атентати, тероризъм и т.н.

Аз мисля, че ние никога няма да разберем истината.

Борис Луканов е бил истински въздушен ас — имал е зад гърба си 5 милиона прелетени километра!

В края на 60-те години той пилотира и самолета, с който е откаран първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ.

А по онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА „Балкан” е било равнозначно на подвиг!

— Той е изключителен!

Няма никакъв минус.

Когато намират черната кутия на самолета и я отварят, там прочитат, че той е казал:

„Самолетът е раз”, което означава – дотук.

Развален!

Това е искал да каже и умира.

Историята е страшна, трагична и нелепа.

В този момент никой не знаеше къде се намира.

Не си спомням нищо.

Успях само да стигна някъде на високо в самолета и оттам скочих.

Колко метра е било, какво е било, никой не може да каже.

После видях, че има и други спасени, но не можах да ги разпозная.

Бях психически много зле…”.

Катастрофата вкарва „Оркестър София” в много тежка криза — освен загиналите музиканти в пламъците са унищожени цялата техника, инструменти, ноти.

Оцелелите Иван Данов, Петър Попов и Радко Начков предлагат на Димитър Симеонов да стане диригент, за да се спаси оркестърът.

„Тогава отидох на панаира в Пловдив — спомня си Мончо — и с писмо от общината и пари, отпуснати от нея, купих инструменти „Зелмер“.

Вечерта спах в Пловдив и благодарение на това успях с десет минути да изпреваря Димитър Ганев, който дойде да купи за „Балкантон“ същите инструменти.

Оттогава се нямаме много-много.

Купихме и уредби за озвучаване.

Радко доведе нови музиканти, той ги познаваше по-добре и така сглобихме нов състав.

Подаде ни ръка тогавашният директор на хотел „Тримонциум”, като ни покани на работа, а всъщност ние репетирахме и трупахме отново репертоар.

Тогава се появи певицата Доника Венкова — тя се казваше Донка и ние я прекръстихме на Доника.

Сетне по настояване на Георги Парцалев дойде Христо Кидиков и така постепенно събрахме и солистичен състав, който за времето беше доста успешен”.

Последната публична поява на Димитър Симеонов бе през лятото на 2018 г.

На 4 юни радио „Джаз ФМ“ и Столичната библиотека организираха празнична вечер за премиерата на неговата биографична книга „Живея за музиката.

Автобиографията на един джазмен“ в присъствието на редица звезди на българския джаз и поп, с които е работил – Лиана Антонова, Ахинора Куманова, Мими Николова, Ани Върбанова, Йорданка Христова (една от първите солистки на „Оркестър София“), Камелия Тодорова, Недко Трошанов от „Джазът на младите“ и Бигбенда на БНР, Венко Захариев и Генчо Въртовски от „Оркестър София“, Любомир Денев…

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;