11 януари 2019- Нюз Фронт.

Вече се навършиха 5 годинки от голямата европейска мечта на Украйна. За това време «незалежната» ( * от укр.,- независима), доста се измъчи. Жителите на страната успяха да изпитат върху себе си множество несгоди, а Киевският режим, разглаголствайки относно евроинтеграция, правеше всичко за да не влезе Украйна в ЕС.

 

В действителност, Украйна имаше шансове да се окаже в Европейския Съюз, въпреки че майданските власти говориха за нереални срокове свързани с този процес, а и преследваха съвсем други цели. Сега ще се спрем на все от факторите, които превърнаха европейския път в непроходима последователност от препятствия.

За нещастие на още не състоялият се тогава Киевски режим, когато настъпва момента да се прави Майдан, няма чак толкова много мечтаещи за европейска Украйна. Затова им се налага да търсят допълнителен ресурс за спретването на красива революция на друго място, не сред обикновените украински граждани, които тогава даже не подозират каква опасност ги дебне.

По такъв начин, гръбнакът на цялото майданско движение се изгражда от националисти с различна степен на  радикалност.

 

 

 

 

Но проблемът се оказва в това, че когато Евромайданът приключва, и идва времето да се действа по политическите аспекти, всички тези формирования, уви, не са разформировани, а тъкмо обратното- започват да набират все по-големи обороти и сила, популяризирайки фактически нацистката идеология. И вследствие започват да се раждат хиляди, ако не и легенди, то вицове за великата «украинска нация». А ситуацията става все по-печална.

 

И всичко това се случва с помощта от страна на властите, които вместо да се заемат с изпълняване на обещанията, избират съвсем друг път. Достатъчно е да се погледнат всички «победи» ( укр., — «перемоги») на Порошенко, за да се види как всъщност помага на националистите, представяйки техните желания, войнственост и русофобия като общоукраинска идея..

 

И какво се получи накрая? Нацисткото безумие достигна такива измерения, че в Украйна оплаквайки жертвите от голодоморът, издигат до сан на светци убийците, на чиито ръце лежи кръвтта на огромно количество хора.

След две седмици в света ще почетата паметта на жертвите на Холокостта.

И вероятно Порошенко ще се присъедини към общата тенденция.

Но само че, едва ли ще може да обясни героизацията в «европейската» страна на Степан Бандера, отмиването на престъпленията на организацията ОУН-УПА*, която според много източници, е причастна към убийствата и репресиите срещу еврейското население, повече отколкото хитлерова Германия.

 

» Не мога да разбера, как прославянето на онези, които непосредственно участват в ужасните антисемитски престъпления, помага за борба с антисемитизма и ксенофобията. Украйна не трябва да забравя престъпленията извършени срещу украинските евреи»,- пише израелският посланик, коментирайки ситуацията в днешна Украйна.

 

Ето с такъв » букет» Украйна застана на прага на Европа, а това трябва ли му на ЕС? Отговорът е очевидин.

В Евросъюза и без това им стигат националистическите течения, които възникнаха на фона на миграционната криза, и определено не им трябват украински радикали.

Но, националистическият фактор, за нещастие, далеч не е единствен.

През 2014 година, както знаем всички, Киевският режим започна въоръженият конфликт в Донбас.

И тази война продължава до сега, откровено препятствайки на прословутата евроинтеграция, а Порошенко, вписвайки в Конституцията западните си стремежи, премълчава фактът, че Европа не се нуждае от страна, на чиято територия се водят военни действия.

Евросъюза не е сложно да бъде разбран, тъй като освен горепосочените радикали се добавят и радикалите с оръжие, които действат на украинските простори.

Ако Киев беше действително готов да поеме по европейския път, малко неща можеха да попречат тази война да бъде спряна, но властите отново и отново измисляха оправдания, продължавайки обстрелите, убийствата и терора. Разбира се, не можем да не отбележим, че Европа също всячески способства за всичко това на Киевския режим, като си затваря очите за очевадните престъпления, но за това си има причини, за които ще поговорим по-късно.

 

Заедно с войната в Украйна настъпи и икономически упадък. Гривната беше смазана от безпощадната инфлация, а страната потъна в дългове към международните кредитори. Интересното е обаче, че всички тези траншове се даваха Украйна именно за провеждането на «европейски» реформи, но Киев не се стреми да ги провежда, това което все пак проведе като реформи е далеч от необходимите резултати.

И резултатът ни е известен: страната е затънала до уши в дългове, а новите кредити са призвани единствено да продължат агонията.

 

Какво може да даде на Евросъюза таоака страна и такива власти? Именно тук се крие още един крайъгълен камък. Работата е там, че Европа може да вземе от Киев и без това всичко необходимо.

Брюксел не се нуждае в украинска продукция, но за сметка на това украинският пазар идеално му пасва, а правителството на Украйна е готово на всичко, за да получи поредния транш.

В известна степен, на Европа и е изгодно да съхранява статус-кво. И това, от части обяснява политиката на затваряне на очите.

Има разбира се и задокеански фактор, но това вече е съвсем друга история. И даже при всичко това, нищо не пречи на Киев да реализира реформите и да покаже на «партньорите» си резултат.

Да, не би било лесно, и най-вероятно за това ще трябва доста неща да се променят, и да отидат няколко години, но заради » перемогите» на Киевския режим Украйна безвъзвратно изгуби вече 5 години ( и не само години, но и човешки животи- бел.ред), а ситуацията така и не се подобрява.

Евгений Гаман, специално за News Front.

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;