Исакиевкси събор, официалното име е събор на преподобния Исакий Далматски.

Това е най-големият храм в Санкт Петербург. Разположен е на Исакиевския площад.

Катедрален храм на Санкт Петербургската епархия от 1858 до 1929 години.

От 1928 година има статуса на музей.

Съвременната сграда на събора е четвъртия петербургски храм в чест на Исакий Далматский, издигнат на мястото на събора, проектиран от Антонио Риналди.

Автор на проекта на четвъртия събор, чието предназначение  било да стане главната православна светиня на империята, бил архитектът Огюст Монферан.

Строителството били ръководено от самия Николай I, председател на комисията по изграждането на събора бил Карл Оперман.

При изграждането на сградата се използвали нови за онова време строителни технологии, което повлияло върху развитието на архитектурата на 19 и 20 век.

Посветен е на преподобния Исакий Далматски, считан от Петър I за светец, защото императорът се родил в деня, в който се почитала паметта на светеца — на 30 май по юлианския календар.

Тържественото освещаване се извършило на 30 май 1858 година и било извършено от митрополит Новгородски, Санкт Петербургски, Естляндски и Финландски Григорий.

Зарегистрираната през юни 1991 година църковна община получила  възможност да извършва в събора богослужения.

Богослуженията се провеждат ежедневно в Исакиевския събор.

Новата гробница в събора била изградена по образец на храма Спасе на Сена.

По предложение на Лео Кленц в интериора на събора бил включен витраж — елемент от декора на католическите църкви.

Изображението на Възкрасналия Спасител в прозорците на главния олтар било одобрено от Свещения Синод и лично от императора.

Над него работил немският художник Хенрих Мария фон Хес под ръководството на Макс Айнмилер.

В прозореца на главния олтар витражът бил поставен през 1844 година за демонстрация пред Николай I, скоро бил свален, съдейки по документираните спомени, през 1847 година той отново заел своето  място в прозореца.

Петя Паликрушева

 

 

 

Тагове: ; ; ;