Най-близките съюзници на САЩ в Сирия понасят най-голямото си поражение, пише руският вестник “Взгляд“, съобщава Фокус.

Американското ръководство продължава да коментира сензационното си решение от края на миналата година — да изтегли американските войски от Сирия. Това решение ще засегне не само позицията на САЩ. Не по-малко важен е фактът, че САЩ всъщност предадоха най-близките си съюзници в Сирия — кюрдите. Каква съдба очаква сирийските кюрди и какви отстъпки ще направят те пред Дамаск?

Арабският вестник Аш-Шарк ал-Аусат съобщи, че кюрдите са предложили план за уреждане на отношенията с Москва и Дамаск.

Тя включва прехвърляне на контрол над североизточната част на Сирия на сирийските власти в замяна на признаването на правото на кюрдите на самоуправление. Успоредно с това войските на Асад трябва да гарантират защитата на сирийско-турската граница, т.е. сигурността на кюрдското население.

Според вестника Русия, от своя страна, ще действа като гарант за това споразумение.

Неочакваното, емоционално и привидно не напълно логичното решение на Тръмп завари всички неподготвени.

Както знаете, на 19 декември домакинът от Белия дом обяви финала на сирийската кампания за САЩ. Практически изляха гнева си върху Тръмп: либерали, консерватори, дори пацифисти и феминистки (кюрдската тема е специална за тях).

На следващия ден влиятелният ръководител на Пентагона , четиризвездният генерал Джеймс Матис, подаде оставка, макар да има непоколебим авторитет в армията. Тръмп не е съгласувал решението си с която и да е институция. Държавният департамент, ЦРУ и Пентагона бяха държани на тъмно до последно.

Разбирането на реакцията на американските политици не е трудно — резултатът от изтеглянето на американските войски ще окаже сериозно влияние върху положението в Арабската република. И това ще удари предимно кюрдите, които до скоро бяха съюзници на САЩ в Сирия.

От къде дойде силата на кюрдите

Преди началото на гражданската война в Сирия кюрдите не бяха в много добро положение. От десетилетие страдаха от тормоз от страна на Башар Асад, а още по-рано — от баща му. Много от тях са лишени от гражданство и от право на частна собственост. Някои от тях бяха изгонени в пустинята (така бяха освободени териториите за арабите).

Кюрдските публикации бяха забранени и преподаването на националния език беше забранено в училищата.

Парадоксално е, че гражданската война даде шанс на кюрдите. С течение на времето кюрдите се изправиха на крака. Такива важни градове като Манбидж, Африн, Хасака, Ракка, Табка и Тал-Рифат се оказаха под техен контрол или влияние.

Кюрдите наистина са се засилили.

Изглежда, че те няма да се задоволят само с естествения обхват на своето съществуване и да се ограничат само до защитата на кюрдските райони. Апетитът, както знаете, идва с яденето. Постепенно тяхното влияние започна да се усеща в провинциите Алепо и Деир ез-Зор.

Нещо повече, кюрдите са допринесли значително за разгрома на терористите от „Ислямска държава“ и след като са страдали много от сунитските радикали, те имаха причина за отмъщение, оправдание и подкрепа.

Първо, бойните части създадоха зони за сигурност около кюрдите. След това те тривиализираха отмъщението за 2014 г., когато радикалите организираха репресии срещу кюрдското население. По време на клането в Кобани бе убит малкият син на лидера на сирийските кюрди.

Американските войски, т.е. около 2000 военни съветници и морски пехотинци, понастоящем са разположени и на територията на сирийски Кюрдистан. Говорим за провинция Хасака на североизток.

С течение на времето американците създадоха поне две военни бази. Американски инструктори и съветници получиха най-модерните оръжия и оборудване, които те предадоха и на кюрдите. Те са обучавали и тренирали кюрдски бойци.

С течение на времето кюрдските единици – Отрядите за народна самоотбрана (ОНС) станаха сериозен играч и разшириха териториите си на юг, запад и север до сирийско-турската граница.

Кюрдите допринесоха значително за освобождението на сирийската столица на „Ислямска държава“ – Ракка . Сега този град и както и част от едноименната провинция са под контрола на кюрдските единици.

Обширната територия с размер на средна европейска държава започва да се контролира от местните военизирани сили. Създават се администрации, провеждат се местни избори, назначават се областни и селищни управители.

Някой дори каза, че кюрдите провеждат публичен експеримент и създават общество, използвайки моделите на Мюри Букчин.

Американският социолог е известен с радикалните си леви социални и анархистки възгледи. Кюрдите дават специални правомощия на селските общини и местните власти на микроравнище.

На жените бяха дадени много важни ръководни позиции. През 2016 г. беше обявено създаването на федерация под името Рожава. Четвъртият най-голям народ от Близкия изток се възползва от широка автономия.

Това разгневи много хора. Естествено, Дамаск видя това като сепаратизъм на етническа основа. Антагонизмът засили взаимната историческа и антропологична враждебност на арабите и кюрдите.

През лятото на 2018 г. кюрдите проведоха интензивни преговори с Дамаск. Последният изискваше силно намаляване на автономията и достъп до петролните съоръжения в североизточната част (те бяха под контрола на кюрдите).

Преговорите не постигнаха успех. На кюрдите им изглеждаше, че Асад иска твърде много. Нещо повече, дори нямаше намек, че американците могат да напуснат Сирия.

Това не се харесва на Русия и Иран.

Москва и Техеран разчитат на Дамаск, виждат в официалните власти основния и единствен съюзник, който може да контролира цялата територия на Сирия.

Мотивите на иранците са ясни: историческата неприязън на шиитите към кюрдите. Много по-трудно е да се оцени руската политика в кюрдска посока. Преди няколко години Москва отказа да подкрепи кюрдите. В Москва пристигна солидна делегация от кюрди, водена от техния лидер Салих Муслим.

Трябва да се отбележи, че това се случи преди сериозните контакти на кюрдите с американците. Заради идеологически, исторически и геополитически причин-+и те се обърнаха към Русия, но получиха категоричен отказ от Москва.
Разбира се, това се дължи предимно на енергийни и икономически фактори.

Москва по всякакъв начин се стреми да завърши изграждането на газопроводи за Европа, а търговските отношения с Турция не трябва да се отписват.

Накратко, Русия взе решение.

Коректността на това решение от гледна точка на геополитиката (всичко е ясно с икономиката) може да се съди във времето. Между другото, в средата на декември 2018 г. кюрдската делегация също посети Москва. Но нищо друго, освен съвети да поискат помощ от Дамаск, кюрдите не получиха от Русия.

С други думи, сирийските кюрди бяха „отхвърлени” от всички. Това е всичко. Последните в тази серия бяха, американците. Действията им обаче ще бъдат най-болезнени за кюрдския народ.

Интересът на Турция

Къде може да дойде опасността за кюрдите не е сериозен въпрос, тъй като отговорът е очевиден. Разбира се, Турция разглежда кюрдите на юг, от другата страна на турско-сирийската граница, като заплаха за националната сигурност.

От своя страна, кюрдският национализъм, желанието на този народ да създаде държавен център е екзистенциална заплаха за турската държавност. Анкара се страхува от нарастващия кюрдски фактор, считайки кюрдите от Сирия за терористи.

С една дума, има основание да се вярва, че турската армия или поне протурските групи с подкрепата на Анкара могат да започнат офанзива срещу граничните градове, за да изтласкат кюрдите обратно навътре в Сирия.

Има още един сценарий: въздушните удари на турските военновъздушни сили към ключовите логистични и инфраструктурни позиции на кюрдите на североизток.

Турция бе в трудна ситуация. Тя не може да бездейства. Съществува много дълбоката вяра на турските стратези в опасността от кюрдите.

Министърът на отбраната на Турция отбеляза новата година на границата със Сирия, като заяви, че няма да допусне заплахата от терористи.

Ще им се наложи да отстъпят

И така, какво ще означава оттеглянето на американците от Сирия за кюрдите?
Във всеки случай изтеглянето на войските е труден въпрос. Тръмп каза, че «ще напуснем Сирия след известно време.»

Според различни оценки този процес ще отнеме около четири месеца. В допълнение, ръководителят на Овалния кабинет подчерта, че Вашингтон ще продължи да защитава кюрдите в Сирия.

Резултатът вече е близо и най-вероятно след няколко месеца ще стане ясно къде ще се обърнат кюрдите. Най-вероятно ще бъде в посока на Дамаск. Това вероятно е по-малкото зло… Кюрдите вече са отстъпили контрола на Манбидж на Дамаск — и ще трябва да направят допълнителни отстъпки.

Ще се наложи да отстъпят арабските райони, които са зона за сигурност на територията на кюрдите. Дамаск също отдавна изисква интеграцията на част от кюрдските бойци в редовната сирийска армия.

И накрая, достъп до най-важното — до петрола на североизток.

Превод и редакция: Юлиян Марков, Фокус

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;