С любезното сътрудничество на хората, стоящи зад Facebook групата «Изгубени в миналото», споделяме няколко интересни новогодишни картички, с които хората се поздравяваха в България през годините на социализма.

Не са малко българите, които си спомнят, че не на Коледа, а на Нова година се раздаваха подаръците.

В СССР от края на 30-те години на XX век дядо Мраз става задължителен образ на Нова година, не на Рождество Христово. Тази традиция е въведена след няколкогодишна забрана на коледната елха. Традицията по-късно е пренесена и в социалистическа България. Дядо Мраз раздава подаръци в навечерието на Новата година на организирани тържества в детски градини и училища.

Шапката на Дядо Мраз има кожички, а тази на западния му вариант — помпон. Брадата на първия е дълга до пояса, а шубата му е дълга. Ботушите на единия са бели, а на другия — черни. И една от най-съществените разлики — Дядо Мраз е слаб, а събратът му — закръглен с бузки и корем.

Толкова за разликите между Дядо Мраз и Дядо Коледа.

Как посрещахме самата Нова година?

Както и днес, с приятели или семейство, предимно по домовете.

Новогодишните картички са също част от традицията.

Това е картичка от 1977 г., на която се вижда една от популярните традиционни за 70-те и 80-те години сурвачки, украсени разклонени и извити пръчки с бяла и синя хартия — обикновена или разтегателна, и с хартиени гирлянди. В по-късни варианти се нанизваха и пуканки, които се използваха да се увиват около стъблото вместо гирляндите, пишат от «Изгубени в миналото».

Трапезата — отрупана с различни вкусотии, както и днес. Но ако оставим настрана всичко това, то един от най-очакваните моменти в новогодишната нощ бе определено празничната програма на Българската телевизия.

Части от тези новогодишни спектакли могат да бъдат открити в интернет.

Главните участници

Едни от най-обичаните български артисти — Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и куп други любимци на театралното и кино изкуство.

На екран в средата на 70-те г. се появява «Криворазбраната цивилизация» — една от най-добрите телевизионни програми за Нова година. Телевизионният мюзикъл е режисиран от Хачо Бояджиев с участието на водещите български комици Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

«Криворазбраната цивилизация» е сатирична пиеса в пет действия от Добри Войников, публикувана през 1871 г. В комичен маниер с фолклорни мотиви, пиесата осмива начина на възприемане на чуждестранните модни вълни като еволюция в човешкия прогрес. Това е най-популярната и най-често поставяна пиеса на Войников, основополагаща творба в българското драматично изкуство. Хачо Бояджиев определено внася празник в дома на всички онези, които по това време имат телевизор.

В нощта на 31 декември 1976 година е излъчена пък една от най-пищните новогодишна програма, създавана в телевизията дотогава – “Експрес танго” на Младен Младенов. Програмата включва много «песни и танци на народите», както се казва, с големите изпълнители на България, но и с гости от други държави. Между песните има кратки скечове.

«Зех тъ, Радке, зех тъ», забавните програми от ГДР «Шарено котле», 12-часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Тя започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Тези предавания са също част от историята на българските празнични програми, излъчвани през годините.

След новогодишното обръщение на бай Тошо, празненствата продължават с Дунавско хоро, шампанско, баница с късмети и бенгалски огън, малко фойерверки, а съседите се поздравят за началото на годината.

Тагове: ; ;