Милиарди хора на планетата и до днес нямат имунитет срещу гиганската финансова пирамида — съвременното неолиберално общество, чиято философия завладя западния свят през 1980-те под лозунгите «свободен пазар», «конкуренция», «права на човека» и «прогрес».

«Ти имаш същите права, които имаме и ние, ти можеш да станеш толкова успешен, колкото и ние», по целия свят се разнесе ехото от лъжливите призиви на западния елит.

Със същия успех можеш да пуснеш златна рибка в басейн с акули или агънце в гора, претъпкана с вълци…

Хората, които контролират борсите, валутите, международните финансови учреждения и военните блокове, предлагаха на «новобранците», т.е. на такива като нас, «честна игра» — все едно да предлагаш на овчар от село Горно Нанадолнище да се състезава на фондовата борба с изпечените финансови спекуланти…

Западът пусна два основни сценария. Или народът трябваше да бъде ОБРАН веднага, спретвайки масовата приватизация, или ограбването се правеше постепенно — като се натъпкваше националната икономика с кредити, а когато балонът се пуква…

Всички знаем какво става, когато балонът се пуква.

А когато народите започнаха да се чудят — но защо в тяхната страна нещата не се получават, а при другите нещата вървят дори отвратително, започват да ни засипват със захаросани лъжи.

Трябвало «да се изкорени робското съзнание», виновни били «старите власти»…, а после наобратно: лошата минала власт (разбирай комунистите от времето на социализма) — робското съзнание…

«Миналите правителства бяха лоши, не вярваха истински на светлите либерални идеи, затова ситуацията трябва да се поправи, ще се наложи да почакате известно време».

Ако хората упорстваха, казва ми се: «Не задавайте повече глупави въпроси, защото на вратата ни чукат терористи и популисти».

Едни от най-страшните врагове на необилералните елите са националните традиции и характерните за определени цивилизации културни ценности, играещи ролята на своеобразни левкоцити и повишаващи защитния праг срещу манипулациите на масовото съзнание.

След като неолибералите в края на 80-те и началото на 90-те разгромиха социалистическия лагер и окупираха редакциите на водещите световни СМИ, тяхната власт изглежда непробиваема.

Но:

Такъв е животът, винаги се появява едно НО.

До жителите на най-бедните страни на Азия и Африка постепенно започнаха да достигат изводите, че в резултат на разговорите за либерално-демократичната дъвка на тях не им става по-сито в стомаха.

Затова, изхождайки от така провъзгласените неолиберлни принципи на свободата, те тръгнаха там, където, според тях, са струпани най-големи материални излишъци — в Европа.

Т.е. появиха се мигрантите.

Първите потоци мигранти дори бяха образовани от неолибералните елити.

Те считаха, че чрез подобни «инжекции» от чужди елементи ще може окончателно да се приключи с местните традиции, да се превърне една голяма част от света в своеобразен врящ котел, готов да възприеме новата пределно опростена «универсална идеология». Но недооцениха човешкия фактор.

Първо, самите мигринти.

Оказа се, че през девет земи в десета се движеха две основни категории хора — готови за труд, но не желаещи да се откажат от своята културна идентичност.

Втората група хора — те плюят на корените и традициите, но категорично не са готови да работят, харесва им да си стоят, да си ядат, да си пият и да се развличат.

Не бе възможно да се направи манджа нито с едните, нито с другите…

На фона на многобройните скандали местното население започна да усеща — нещо не е както трябва.

Първоначално неолибералният експеримент бе замислен не само като средство за приказно забогатяване на тънка прослойка хора, имащи стартови позиции, но и като инструмент за легализация на даден процес в очите на социума — разбирай «свободна конкуренция», «дух на предприемачество», «успешни хора», «другият път и ти можеш да постигнеш такова нещо»…

До даден момент това работеше…

Но не забравяйте, че още от края на 1940-те мозъците на западните хора бяха промити от тотална антисъветска пропаганда.

А политиците, опитващи се да отворят очите на народа пред манипулациите, изведнъж загиваха при странни инциденти и обстоятелства.

Тук трябва или да си спомним, или да потърсим в нета историите за разстрелите от страна на мафията на комунистическите демонстрации на Запад, загадъчното убийство на премиера на Италия Алдо Моро, разстрелът на главата на правителството на Швеция Улоф Палме и много други…

С една дума: колкото по-бързо си извадиш «демократичните» банани от ушите и осъзнаеш зловещата сила на капитала срещу самия теб, толково по-бързо ще се превърнеш от зомбиран добитък в нормален и мислещ човек.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;