Доналд Тръмп
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Още повече нападения с огнестрелно оръжие в училища, синагоги и други обществени места. Още повече жертви на горски пожари. Икономически подем за сметка на още по-астрономически бюджетен дефицит. Данъчен рай за богатите за сметка на средната класа и бедните. Хиляди деца на нелегални имигранти, откъснати от родителите си.

Тези картини характеризираха Съединените щати през 2018-а — годината, в която Доналд Тръмп преполовява мандата си.

На 25 септември 2018 г. лидерът на глобалната суперсила застана пред Общото събрание на ООН:

„Днес заставам пред (вас), за да споделя с вас извънредния напредък, който постигнахме. За по-малко от две години, моята администрация постигна повече от почти всяка друга администрация в историята на нашата страна“.

А какво, наистина, постигна Доналд Тръмп във втората година, откакто е на власт? Надмина ли Вашингтон, Линкълн и Рузвелт? А може би Никсън с неговите политически скандали? Невъздържаният смях на лидерите в ООН подсказва много.

Пак стрелби

Настоящият господар на Белия дом щеше с право да се хвали, ако бе ограничил нападенията с огнестрелно оръжие в училищата. Но не би. 17 жертви взе нападението през февруари в Паркланд, Флорида. 8 ученици и 2-ма учители загинаха през май в Санта Фе, Тексас.

Отговорът на Тръмп бе: въоръжете учителите, а аз ще защитавам докрай Втората поправка. При инциденти с оръжие, регистрирани в десетки училища в цялата страна, през 2018 бяха убити или ранени повече от 160 души.

И в Паркланд, и в Санта Фе, убийците бяха местни младежи, но според Тръмп голямата заплаха за сигурността на американците е оттатък границата с Мексико. Бедността, криминалните картели и ефектът на климатичните промени подгониха десетки хиляди хора от Централна Америка на север. Как отговори Тръмп на това предизвикателство?

„Миналата седмица извиках армията на границата. Ей, хора, ние не си играем игрички! Защото виждате какво се задава — това е нашествие! Запитайте се, как и къде се образуват тези кервани от имигранти? А ние плащаме на тези страни — на Хондурас, на Салвадор. Наливаме им стотици милиони долари, които, между другото, ще секнат много скоро!“

Тези думи бяха изречени и аплодирани в Джорджия на 4 ноември — два дни преди междинните избори за Конгреса.

Политиката на „нулева толерантност“, огласена от Джеф Сешънс докато още бе министър на правосъдието, раздели повече от две хиляди деца от родителите им, преминали нелегално границата.

Икономиката процъфтява, дефицитът също

С какво се похвали самият Тръмп? Нека се върнем в Общото събрание на ООН през септември:

„Икономиката на Америка процъфтява както никога преди. Откакто бях избран прибавихме към богатството си 10 трилиона долара. Фондовият пазар е на най-високото равнище в историята, а безработните — на най-ниското от 50 години насам!“

Недоизречено остана, че икономическия бум бе „купен“ с още по-голямо издуване на бюджетния дефицит. Заетостта бе стимулирана с рязко понижаване на корпоративния данък, от което се облагодетелстваха най-вече богаташите, а бюджетният дефицит се изду още повече — от 666 милиарда през 2017-а, през 2018-а година той достигна 779 милиарда долара.

Най-смъртоносния горски пожар

Финансовата стабилност остана на заден план, а още по-назад — грижата за екологичното равновесие, нарушено от упоритата суша и горещините.

2018-а ще бъде запомнена и с най-смъртоносния горски пожар, сполетявал някога Съединените щати. 88 души загинаха в т.нар. „Кемп Файър“ в Калифорния. Стотици квадратни километри площ, над 18 хиляди жилища, целият град Парадайс бяха изпепелени. Макар да нямаше война, десетки хиляди местни жители се превърнаха в бежанци.

„Чувствам и облекчение, и вина. Ужасена съм заради хората, които останаха. Знаех, че в града има много възрастни хора. Те вероятно не са успели да се измъкнат,“ сподели жена пред Би Би Си, която успя да се измъкне от огнения ад със сина си.

Реакцията на американския президент след тази трагедия бе да обвини властите в доминирания то демократите щат в лошо стопанисване на горите. И нито дума за упоритата суша и горещините, способствали за възникването и разрастването на този и много други пожари.

Късане с наследството от Обама

Администрацията на Доналд Тръмп потвърди решимостта си да се откаже от Парижкия пакт за климата, а на конференцията в Катовице този месец блокира намерението на други двеста държави да приветстват призива на Междуправителствения комитет по изменението на климата за орязване на въглеродните емисии наполовина до 2030 година.

И тази година Тръмп се показа „много силен“ в скъсването с наследството на предшествениците си. Освен Парижкото споразумение, той зачеркна още едно от постиженията на Барак Обама — споразумението за ограничаване на ядрената програма на Иран. Обвинявайки Техеран за насилието в Сирия, Йемен и целия регион, той възобнови жестоките санкции върху енергийния, транспортния и банковия сектор на страната.

„Иранският режим има избор. Или да завие на 180 градуса от настоящия си разбойнически начин на действие и да се държи като нормална държава, или да гледа как икономиката му рухва,“ предупреди държавният секретар Майк Помпео на 5 ноември, когато санкциите влязоха в сила.

Помпео даде да се разбере, че санкциите са насочени колкото срещу Иран, толкова и срещу европейците:

„Обещавам ви, че търгуването с Иран въпреки нашите санкции в крайна сметка ще бъде много по-болезнено, отколкото да оттеглите бизнеса си от Иран.“

Още преди това обещание на Помпео европейските бизнесмени показаха, че схващат посланието на Вашингтон. Въпреки декларациите на Евросъюза, че ще ги защити — и тях, и сделката с Иран — компании като „Рено“ и „Даймлер“ изоставиха инвестиционни проекти за милиони, а в случая с „Тотал“ — за милиарди евро.

Скъсването на иранската сделка доведе до поскъпване на петрола. През октомври той достигна високото равнище отпреди четири години.

Европейците пострадаха и от търговските войни на Тръмп. На 1 юни  алуминият и стоманата от Европа бяха обложени с високи тарифи. Обявявайки митническа война на съюзниците си оттатък Атлантика, Тръмп се показа готов да скъсане само  с наследството на Обама, но и със завета на всичките си предшественици от края на последната Световна война досега. Само обещанието, че ще изкупят повече от соята на американските фермери, засегнати от наказателните мита на Китай, помогна на Жан-Клод Юнкер да избегне наказателни мита върху германските автомобили. А Тръмп спечели още един коз пред избирателите си.

Сянката на Русия

Това, което продължи да тегне над популярността му и през 2018-та, бяха подозренията, че е спечелил поста си с помощта на Русия. Но Тръмп сам подсили подозренията, отричайки упорито твърденията за руска намеса в последните президентски избори. След 2-часова среща насаме с Владимир Путин в Хелзинки през юли, Тръмп излезе редом с руския си колега пред репортерите, за да изрази публично съмненията си в директора на националното разузнаване:

„Дан Коутс и други хора идват при мен и ми казват, че Русия го е направила. Току-що президентът Путин заяви, че не е Русия. Бих казал следното: не виждам причина да твърдя защо би го направила.“

След тези думи „Вашингтон пост“ написа: Тръмп може и да твърди, че по време на изборите не е сътрудничил с руснаците, но сега на практика публично съдейства на Путин.

С 24 часа закъснение Тръмп осъзна грешката си. И обяви, че имал пълна вяра на американските „велики“ разузнавателни служби, а каквото казал, било лапсус:

„В изявлението си произнесох думата „би“, вместо „не би“. Изречението трябваше да гласи: Не виждам каквато и да било причина защо Русия не би го направила.“

За да докаже, че се е „поправил“ Тръмп се отказа, поне засега, от нови срещи с Путин и продължи санкциите срещу Кремъл. През август той наложи ограничения върху износа на технологии за Русия. Но много политици и журналисти в Щатите продължиха да се питат: ще се опълчи ли тази администрация на руснаците, ако се опитат да манипулират изборите за Конгреса?

Въпреки външнополитическите гафове и вътрешнополитическите противоречия, Тръмп продължи да разчита на безпрецедентно по лоялност малцинство на избирателите. И Републиканската партия продължи да залага на него, въпреки честите искри помежду им. Това предопредели изхода от изборите в началото на ноември.

„Експлозивни“ избори

Ако не в преносния, то със сигурност в прекия смисъл, тези избори заслужиха определението „експлозивни“. Две седмици преди гласуването, ФБР засече и обезвреди 13 бомбени пратки, изпратени до Барак Обама, Джордж Сорос, Хилари Клинтън, Робърт де Ниро и други известни критици на президента.

Избирателната активност бе най-високата за междинни избори от 104 години. Това помогна на демократите да „завземат“ Камарата на представителите, но поддържаните от Тръмп републиканци увеличиха мнозинството си в Сената.

Още в деня след изборите стана пределно ясно, че борбата между президента и демократите няма да спре, а напротив — ще продължи с повече настървение отвсякога заради безмерно по-високия залог на президентските избори през 2020 година.

Сред многото политически битки, най-голямо ожесточение обещава битката за Стената. Това е любимата идея на президента за възпиране на нелегалната имиграция през границата с Мексико. Демократите обаче се показаха решени да я зачеркнат. Те отказаха да гласуват необходимите за изграждането на стената 5 милиарда долара дори след като президентът ги предупреди, че ще блокира финансирането на федералните институции.

За да покаже на привържениците си с каква съпротива има да се справя, Тръмп покани репортерите на срещата си в Овалния кабинет с лидерите на демократите в Камарата и Сената. Така опитите му да надприказва Чък Шумър бяха записани за историята.

„Двадесет пъти! … Двадесет пъти заявихте, че ще затворите правителството, ако не си получите стената. Никой от нас, демократите, не е казвал подобно нещо! Вие го казахте!“, каза Шумър.

„А знаете ли какво аз ще ви река? Да! Ако не получим това, което искаме — дали ще е чрез вас, чрез армията, чрез каквото искате — аз ще затворя правителството! И ще се гордея с това, защото народът не желае престъпници и наркотици да заливат страната ни!“, отвърна Тръмп.

Тръмп – по-силен, но и по-застрашен

Една от медиите, които са открито „на нож“ с Тръмп — Си Ен Ен, призна наскоро, че ако първичните избори за кандидат на републиканците за президент се състоят сега, президентът няма да има практически никаква конкуренция.

Само че дали ще се стигне до втори мандат на Тръмп? Дали изобщо ще успее да доведе първия си мандат докрай? Може би е рано да се поставят тези въпроси. Но разкритията на специалния прокурор Робърт Мълър вече причиниха много неприятности на американския държавен глава.

Може би най-тежкият удар по авторитета на Тръмп дойде миналия месец, когато дългогодишният му верен адвокат Майкъл Коен се призна за виновен в редица престъпления, включително и в престъпване на закона за финансиране на предизборните кампании, като платил 280 хиляди долара на порно звездата Сторми Даниълс и модела на „Плейбой“ Карън Макдугъл, за да не разкрият предполагаемите си афери с Тръмп. Прокурорите обявиха, че с тези плащания високопоставеният клиент на Коен е подвел избирателите и е увеличил шансовете си за победа над Хилари Клинтън. А съдията осъди препатилия адвокат на 3 години затвор.

Ден след присъдата Коен заяви пред Ей Би Си, че се чувства така, все едно си е върнал свободата, защото е скъсал със зависимостта си от Тръмп: „Този човек не казва истината. И е тъжно, че аз трябва да понеса отговорност за мръсните му дела. Той ми нареди да извърша тези плащания. Той ми нареди да се замеся в тези работи, включително и в работата с Макдугъл.“

Тръмп повтори: „Никога не съм му нареждал да прави нещо нередно. Каквото и да е вършил, вършил го е сам.“

Но много се запитаха ще стане ли Тръмп първият действащ подсъдим президент?

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;