Държавният глава наложи поредното си вето — този път върху Закона за изменение и допълнение на наказателния кодекс. Това съобщава БНР.

Този път президентът оспорва възможността близките и семействата на задържани лица да не се уведомяват до 48 часа от задържането им и особено възможността, която се дава с промените в НК родителите на задържани непълнолетни или техни учители и директори на учебното заведение, в което се обучават, да научават за това в срок до 24 часа, през които децата ще остават в неизвестно за тях.

Нарушават ли се човешките права с промените в НК, как са защитени правата ни и дали спазваме ли европейските нормативи? Тези въпроси коментира пред БНР адв. Михаил Екимджиев от Асоциацията от европейска интеграция и защита на човешките права:

“Тези промени са пореден ярък пример за перверзно транспониране, за побългаряване на директива, чиято цел е да подобри, да оптимизира правото на процесуална защита“, каза Екимджиев в интервю за предаването “Преди Всички“.

“Този тип забавяне на уведомяването може да се допуска само в изключителни случаи, докато начинът, по който тя се транспонира в българския Наказателно-процесуален кодекс, създава предпоставки да се използва винаги по субективна преценка на наблюдаващия прокурор, а другото име на субективната преценка е произвол. Той може да задържи едно дете за 24 часа без да се уведомяват близките му по подозрение за извършено престъпление и затова той няма да носи никаква, подчертавам, никаква отговорност», коментира той.

“Автоматично със самото приемане на промените в НК няма да бъдат нарушени нито конституцията, нито конвенцията, но се създават изключително сериозни предпоставки за такива нарушения“, поясни той.

“Като в европейската директива, от нейното тълкуване очевидно следва, че този тип забавяне на уведомяването може да се допуска само в изключителни случаи“, каза той и допълни, че “това са случаите на тежка организирана престъпна дейност, тероризъм, измами и т.н.“.

“Ще вляза в един задочен диалог с апологетите на промените, слушах г-н. Цветанов да казва – “какво толкова като няма да уведомяваме близките, нали той има право на адвокат, който адвокат веднага ще уведоми близките“, каза още той. “Системно, при този тип задържания, не се уведомява задържаното лице за правото му на адвокат“, то “бива държано, без да му се дава възможност да се свърже нито с близки, нито с адвокат“, допълни Екемджиев.

Той коментира и въпроса, че според президента Радев ефектът от промените в Наказателния кодекс може да засегне и други конституционни права, като например и правото на труд.

“Всички ние сме нормални хора, всички ние искаме да има борба срещу тероризма, срещу организираната престъпност, но лошият опит, който имаме от липсата на институционална култура в прокурори, в полицаи за опазване на човешките права в България, ме кара да мисля, че с тези правомощия ще бъде злоупотребявано“.

Юристът коментира и че според адвокати има грубо погазване на човешки права така, както и въпроса дали този закон ще се използва срещу неудобните за властта:

“Да, категорично смятам, че се прави за това. Вече имам опит със законите, предшестващи този“, каза той и поясни — “вижда се как те се насочват и се използват или срещу съвсем дребни риби, за съвсем обикновени, незначителни престъпления, за лични отношения, или за разчистване на сметки с политически и бизнес опоненти, но много рядко те засягат истинска, организирана престъпност“.

В разговора адв. Емикджиев коментира и една от много актуалните теми в последните дин — променената мярка за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова и дали в техния случай може да си стигне до съда в Страсбург:

Категорично да, имах повод да проуча казуса — “този прекомерен арест с неоправднато задържане в пордължение на повече от седем месеца и онези грозни сцени на изтезания и издевателства с прангите, сложени на краката на две жени с влошено здраве“, каза той.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;