Когато наричат ЕС Четвъртия райх, то това се прави, за да се подчертае водещата роля на Германия в съвременна Европа.

Всъщност, отчитайки, че райх означава иперия, а своята Свещена римска империя на германската нация (Първият райх), създадена от нейните германски (източнофранкски) крале са считали за приемници на Карл Велики и Римски, настоящият ЕС, като имперска форма на организация на европейския Запад, е Шестият райх.

Петата империя се разпада в Европа преди мнооооого години.

Това е без да отчитаме наполеоновската и австрийската, преобразуван в астро-унгарска, а също без да отчитаме колониалните капиталистически империи.

Ако отчитаме всичко, то в европейската история е имало повече от десет разпада. Но дори пет разпада за 1500 години са повече от достатъчно.

Средно европейската империя се е разпадала веднъж на 300 години. Т.е. периодът на съществуване на империя в Запада Европа е сто- 150 години.

Западната Римска и Свещената римска са просъществували значително повече, затова пък Вторият германски райх е оцелял само 47 година, а Третият райх — 12 г.

Империята на Карл Велики, оформен чрез коронацията през 800-та година фактически се разпаднала през 843 г, което е фиксирано чрез т.нар. Верденски раздел.

Може да се каже, че единството за Европа — това е по-скоро недостижима цел, а не нормално политическо състояние.

Съвременна Европа в етнически план се състои от потомци на много народи, които в различно време са доминирали в нейните простори — в една или няколко нейни части.

В конфесионален план Европа рядко е била единна дори в християнските времена.

До края на шести, а в някои местности до края на седми век на класическата ортодоксия в Европа се противопоставяло арианството.

Цялата по-късна история е борба с ереси, някои от които, например катарската (албигойската) няколко десетилетия господствала в южна Франция.

Има още валденси, патарени и други по-малки ереси. А вече в 16 век се появил Мартин Лутер и от западната църква се отделили многобройни протестантски течения.

В културен план европейците осъзнавали и осъзнават своята общност, противопоставяйки се на целия останал свят.

Но техните политически обединения, макар първоначално да правели впечатление с огромната си мощ и целеустременост, се разпадали бързо и често без видими причини.

Западната Римска империя била унищожена от варварските нахлувания в епохата на Великото преселение на народите — това поне една от причините за рухването й.

Източната, Византия, страдала от тях не по-малко, а вътершното единство на западните провинции било по-здраво и първоначално ресурсната база на Запада била по-могъща.

Считало се, че опасността на първо място ще се стовари върху източните провинции, но рухнал Западът.

По военен път били ликвидирани Вторият и Третият германски райхове.

Формално и Първата империя била отменена от Наполеон през 1806 г., но всъщност по онова време германската «империя» била само формалност. Всъщност, реалният имперски контрол се осъществявал само над наследствените земи на Хабсбургите.

Де факто Наполеон има значително повече основания да счита себе си за император на обединения Запад, отколкото австро-унгарския управник от династията на Хабсбургите.

Но империята на Наполеон рухнала още по-бързо, отколкото хитлеристкия Трети райх.

Историята й отредила 10 години и сто дни.

Всеки път разпадът на общоевропейската империя не унищожавал европейското единство, но довеждал до ожесточена борба за първенство между европейските народи.

Никой и никога не е убивал европейците с такова вдъхновение и ентусиазъм, както самите европейци.

Ако европейците не си устройвали периодично над самите себе си геноциди (страничен ефект от това са усвояването на двете Америки, Австралия и Нова Зеландия), то в момента съвкупното население на Европа далече би превъзхождало по численост населението на Китай.

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;