«Жълтите жилетки» протестират вече няколко седмици. Мащабните демонстрации са показател за недоволството на населението от работата на правителството на Макрон.

Напълно точно може да се твърди — властите не са в състояние да играят ролята на защитник на народа, отбелязва се в статия за «Атлантико».

Превод:
След поредния ден на сблъсък «жълтите жилетки» здраво се вписаха в историята от края на 2018 година, приемайки по-мрачен, но по-решителен характер.

Умората от протестите през изманалите няколко седмици се превърна пред очите ни в глуха ярост, която избухва все по-често.

Това социално движение отчаяно се опитваше да привлече вниманието на властта, която презрително гледа настрани.

Както се очакваше, към жилитките се присъединиха радикалите от лявото движение Антифа.

Те разрушават.

Но разрушенията не са в центъра на нещата, в основата е достойнството.

Достойнството на тези, които се трудят, но виждат влошаване на жизнените им условия.

Достойнството на тези, които се страхуват за своето бъдеще и за бъдещето на децата си.

Достойнството на тези, които цял живот плащат данъци и чиято пенсия днес става все по-малка и по-малка.

Всъщност, жълтите жилетки са просто френски граждани, които настояват властта да изпълни своята основна роля — да защити нацията.

Правителството на Макрон гледа тази вълна от гняв отдалеко — с презрение.

От високата на своя Капитолий президентът се изказа: нищожествата не разбират нищо.

Макар в това, което се отнася до разбирането и умението да се отчита действителността, да греши всъщност френското ръководство.

Когато жълтите жилетки говорят за данъци, покупателна способност и бъдеще, от президентското им отговорят с разсъждения за екология и рентабилност.

«Макрон, още дълго ли ще изпробваш нашето търпение?», би попитал съвременния Цицерон при вида на подобно унижение.

От сцените на насилия, които безкрайно коментират по телевизиите представителите на президентската партия, следва само едно — презрение.

Това чувство се превърна в символ на президентския мандат на Макрон.

Държавният глава, който от самото начало се представи за жрец на либерализма и издигна в ранг на кумир Германия, безкрайно унижаваше французите.

Простете, не всички французи, само народа.

Когато министрите говорят, че някой сега «оскърбява Републиката», трябваше да си спомнят, че този суверенен народ ги докара на власт и че те (иска ли им се или не) са и си остават слуги на народа.

Гневът започна да се натрупва през есента.

Той изригна в истинска протестна вълна и се превърна във взрив.

Макрон допусна семантична грешка: срещу него не са онези, които не представляват нищо, а тези, които нямат нищо.

Жълтите жилетки са французи, които няма вече какво да губят в резултат на непосилното данъчно бреме.

Вече може да се твърди едно нещо с абсолютна точност: правителството не е в състояние да играе ролята на защитник на народа.

Може дори да се каже, че днес ситуацита е още по-зле: правителството не само не защитава народа, а го презира.

Ако няма хляб, нека народът яде биогориво!

Петя Паликрушева

Източник: https://www.atlantico.fr/decryptage/3560290/gilets-jaunes-la-colere-et-le-mepris-les-arvernes

 

Тагове: ; ; ; ;