Ще изиграе ли обявената от учените червена степен на тревога за климата ролята на електрошок? На конференция, която започва утре в Полша, около 200 държави ще се опитат да вдъхнат живот на споразумението от Париж, но има риск амбициите да не са на висотата на неотложната ситуация.
Най-новите данни на метеорологичната служба на ООН (Световната метеорологична организация) тази седмица припомниха какво е заложено на карта: последните четири години са най-топлите, откакто се води такава статистика, а това благоприятства екстремни горещини и други екстремни явления (от началото на 2018 г. са се формирали 70 тропически циклона, доста над средноисторическите 53).
Парижкото споразумение от 2015 г. предвижда ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, като най-добре би било то да е под 1,5 градуса. Но светът отчита повишение на температурата с 1 градус, а при сегашните национални ангажименти за ограничаване на газовете с парников ефект напредваме към глобално затопляне с 3 градуса.
За да не бъде надвишена стойността от 1,5 градуса, ще са нужни бързи и безпрецедентни промени, предупредиха учените от Междуправителствената експертна група по климатичните промени през октомври, изтъквайки очевидните разлики при затопляне на планетата с 2 градуса, което би довело до повече екстремни природни явления и до по-значително повишаване на равнището на световния океан.
Способно ли е обаче това остро предупреждение да накара страните да се приведат спешно в боен ред за преминаване към икономика на «въглеродна неутралност»? Според анализатори това вероятно няма да стане на 24-та конференция на ООН за климата (COP24), която ще се състои от 2 до 14 декември в полския град Катовице, в сърцето на развит въгледобивен район.
«С наближаването на тази конференция човек се сеща за Нерон, който свирел на лира, докато гледал как гори Рим. Неритмичността и отсъствието на амбиции са просто недопустими», коментира експертът от Института за световни ресурси Андрю Стиър.
Споразумението от Париж не предвижда глобална равносметка преди 2023 г., но страните са насърчени да представят ревизирани ангажименти за 2020 г. Политическият процес, наречен «Диалог Таланоа», който би трябвало да приключи в Катовице, е «първи трамплин» към набелязаната цел за по-амбициозни ангажименти, отбелязва запознат с преговорите източник.
Поканените на еднодневна среща на върха в понеделник, 3 декември, държавни и правителствени ръководители ще могат да дадат първи знак за намеренията си, но малцина от тях са потвърдили участието си, като се изключат премиерите на Франция и Холандия.
«Важните действащи лица няма да кажат нищо конкретно» преди друга среща на върха, организирана от генералният секретар на ООН в Ню Йорк през септември  2019 г., прогнозира Алден Майер, дългогодишен наблюдател на преговорите, акцентирайки върху деликатния геополитически контекст.
Бъдещият бразилски президент Жаир Болсонаро даде да се разбере, че може да оттегли страната си от Парижкото споразумение, следвайки примера на Доналд Тръмп. Бразилия се отказа и от домакинството на следващата климатична конференция (COP 25), а американският президент тази седмица заяви, че «не вярва» в огласените опустошителни последици на климатичните аномалии за американската икономика.
Колкото до домакина на сегашната конференция Полша, която е силно свързана с въгледобивната си промишленост — един от основните източници на въглеродни емисии, неин приоритет изглежда не е преразглеждането на набелязаните цели към повишение, а приемането на правила за прилагане на Парижкото споразумение.
«Без Катовице няма Париж», отбеляза наскоро председателят на COP24 Михал Куртика.
Това ръководство с регулации е «решаващо за отключване на потенциала» на Парижкото споразумение, потвърждава ООН.
Тези правила засягат главно «прозрачността», тоест начина, по който страните се отчитат за действията, финансирането и резултатите си, както и степента на гъвкавост, предоставена на най-бедните страни — все невралгични въпроси, които биха могли във всеки момент да възпрепятстват дискусиите.
Колкото до най-бедните страни, те несъмнено ще напомнят на страните от Севера обещанието им до 2020 г. да увеличат финансирането за климатичните политики на Юга на 100 милиарда евро годишно.
«Катовице трябва да постигне напредък по въпроса за финансите за климата или ще се приближим към катастрофата», каза за АФП Амджад Абдула, преговарящ от групата на островните държави.
Финансовият въпрос обаче надхвърля помощите по линията Север-Юг, отбелязва Беноа Льоге, директор на мозъчния тръст Институт за климатична икономика (I4CE). Парижкото споразумение съдейства да се направи така, че всички финансови потоци да са «съвместими» с една икономика на ниски емисии. «Става въпрос за 5 трилиона долара, които трябва да се пренасочат от кафяво (въглеродна икономика) към зелено», подчертава експертът.
Очаква се Полша да настоява за «справедлив преход» за работещите в отраслите, които ще бъдат най-засегнати от този преход, като въгледобивната промишленост.
* Названието Диалог Таланоа се основава на традиционното за Фиджи и тихоокеанския район понятие «таланоа» — споделяне на проблемите, благодарение на което се постига разбирателство и се вземат полезни за всички страни решения. /БТА/ /Десислава Иванова//Амели Ботолие-Дьопоа от Франс прес

Тагове: ;