Авторът на статията в немското издание споделя наблюденията си за възпитанието на децата. Тя не може да разбере как в Русия убеждават децата да се държат добре в ситуации, в които всяко немско дете би изпаднало в истерия.

На авторката й е странно доколко руските деца не са егоцинтрични, тя дори е поразена от това.

Дългите пътувания с малки деца са много трудни, поне на Запад, пише авторката.

Обратният път от Байкал до Иркутск с автобус: осем часа път, зад прозорците пробягват брезови гори, чак на първата спирка автобусът спира за тоалетна, а това са още четири часа.

До нас стои майка с четири деца. В немски автобус след 4 минути пътуване биха започнали проблеми.

Но по време на обратния ни път от Байкал нищо такова не се случва.

За осем часа път децата, които бяха на около от три до девет годони, не пророниха нито дума.

Нито «искам да пикая», нито «кога ще ядем?», нито караници между самите деца.

Аз сериозно започнах да се замислям, че вероятно са дали успокоителни на тези деца, пише авторката.

«Доброто руско възпитание», което аз срещам практически навсякъде извън пределите на изнежения Запад, остава загадка — очарователна.

Една холандка, която срещнах в Суринам, се оплакваше, че нейните деца в училище постоянно бият учителя.

Авторката на края се пита, можем ли на Запад да научим децата без побои да не викат в обществения транспорт, този въпрос го предоставям на изследователите, защото самата аз не знам неговото решение, пише авторката.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: http://www.taz.de/!5546922/

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;