Валериан Михайлович Голицин

Това е чичото на Екатерина Леонидова Игнатиева, съпруга на граф Игнатиев.

Княз Валериан Голицин (1803-1859) след съответното образование е произведен офицер, уволнява се след 1824 г. и постъпва като чиновник в департамента по външна търговия.

През 1823 г. заедно К. Рилеев и др. е приет в тайното Северно дружество. Бил е съгласен с проекта за република и ликвидиране на царското семейство. След неуспешното Декабритстко въстание на 23 декември 1825 г. е арестуван, осъден на доживотно заточение в Сибир и лишен от княжско достойнство.

По-късно присъдата е заменена с 20 години каторга, а след това с изпращане на Кавказкия фронт като редник.

Тук той се среща и общува с Михаил Лермонтов.

Дори служи за прототип на Грушницки от романа му “Герой на нашето време” (само по външен вид).

Княз В. Голицин е гладен герой в историческия роман на Д.Мережковски “Александър I”.

В спомените, посветени на Лермонтов често се среща и неговото име. Ето какво разказва Г. Филипсон:

“Чрез Майер” и в квартирата му се запознах с много декабристи, които бяха изпращани в Сибир във войските на Кавказкия корпус. Един от тях – княз Валериан Голицин беше постоянен наш събеседник. Той беше човек със забележителен ум и образование. Аристократ до мозъка на костите си, би бил либерален велможа, ако съдбата не го бе захвърлила в сибирските рудници”.

Княз Валериан Голицин участва в Руско-турската война (1828-1829).

Никой от живите потомци на граф Игнатиев не знаеше, че в далечния Сибир до ден днешен се пази паметта на един от техните далечни прадеди.

Съпругата на граф Игнатиев му пише писма ежедневно.

Ето какво казва в едно от тях:

“Вчера не успях да ти кажа за Скобелев. Срещу него се плетат големи интриги в двора, но той е твой поклонник и затова ми е симпатичен. Той може да ти послужи – има руска душа, вярва във величието на Русия и ненавижда петербургското блато”.

На 27 май 1882 г. Игнатиев е принуден да си подаде оставката и едва 50-годишен никога повече на се връща във властта.

Почти един месец, 25 юни, генерал Скобелев внезапно умира, вероятно е отровен от някого.

А върху черновите на знаменитите му речи в Париж, в които той пророчески предупреждава “…врагът – това е Германия. Борбата между славяните и тевтонците е неизбежна. Тя даже е много близка. Тя ще бъде дълга, кървава, ужасна, но аз вярвам, че ще завърши с победа на славяните” – върху тези пророчески редове полицията открива бележки с почерка на граф Игнатиев.

В дневника си военният министър Д.Милютин пише:

“Вече след смъртта на Скобелев сред вещите му, останали в кабинета му в Минск, намерили чернови на политическите му реч, произнесени в Петербург и Париж, с бележки от ръката на Игнатиев…Съдейки по всичко, Скобелев е бил привърженик на най-крайни мерки”.

Още по време на войната Скобелев е бил сред малцината, внушаващи на Игнатиев доверие:
“С него удивително си допадаме по въгледите как да се действа срещу турците”, пише Игнатиев.

Санстефанският договор бил ратифициран от султана и граф Игнатиев заминава за Петербург с турския представител Реуф паша, за да го подпише императорът.

Той се договорил с главнокомандващия Николай Николаевич, че на териториите, включени в състава на възкръснала България, но незаети от руските войски (основно Македония), ще бъде изпратен А. М. Хитрово (дългогодишен дипломат на Балканския полуостров, под ръководството на Игнатиев, правнук на фелдмаршал Кутузов) в ролята на граждански комисар.

Игнатиев не можел да допусне, че главнокомандващият ще отмени своите разпореждания и ще остави дивизията на Скобелев при себе си за по-голяма сигурност.Не можел и да предвиди, че повече няма да се върне в Цариград, за да проследи изпълнението на Санстефанския договор, че няма да го допуснат до Берлинския конгрес.

Решенията на Берлинския конгрес протресли и Игнатиев, и Скобелев.

Недоволни били и балканските народи.

През зимата на 1882 г. жителите на Херцеговина вдигнали въстание против австрийската окупация. След смелите речи на Белия генерал пред южнославянските студенти в Париж по заповед на царя Скобелев билотзован обратно в Петербург, след което, според думите му, “започнали усилено да го преследват”.

Само граф Игнатиев, тогава министър на вътрешните работи, “го взел под защита”.

Скобелев превърнал цялото си състояние, всички ценни книжа от един милион и казвал, че са за България. Тези пари били изпратени чрез Ив. Аксаков в България, в руското консулство на дипломатиечския агент А. Хитрово.

По думите на югославския историк М. Екмечик “парите за организиране на чети, формирани в България в помощ на херцеговинските въстаници, са предоставени от един руски генерал. Сега ние знаем, че това е бил Скобелев”.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;