Знаменият дядо на Белия генерал Скобелев Иван Никитич Скобелев бил бедно сираче от село Новиковка, Самарка губерния. На тази земя някога се намирала Волжска България.

Той преминал пътя от прост малограмотен войник до прославен генерал и оригинален писател.

С останалите му една ръка и три пръста предано служи на родината си.

Невероятният му жизнен път се е докосвал и до България – още през 1810 година при превземането на Силистра и Шумен той получил високи награди и тежки рани.

Като любим ординарец на фелдмаршал Кутузов не само храбро участвал в най-отговорните сражения срещу Наполеон, но и съпровождал мъртвото тяло на фелдмаршала – спасителя на Русия, до Петербург.

Дъщеря му Вера Ивановна Скобелева се омъжва за внука на Кутузов Константин Опочинин. Оженвайки се за дъщеря им Дария, в семейството влиза негово императорско височество херцог Евгений Максимилианович Лейхтенбергски, княз Романовски (правнук на Жозефина, първата съпруга на Наполеон, внук на руския император Николай I).

Задено с двамата си братя (единият от които загива в България) участва в Руско-турската освободителна война.

След ранната смърт на Дария той се оженва за сестрата на Михаил Дмитриевич Зинаида Скобелева.

Херцог Лейхтенбергски заедно с тъща си Олга Николаевна Скобелева членува в инициативния комитет по строителството на храма-паметник “Рождество Христово” в Шипка, но не доживява неговото откриване.

Генералът от второ поколение Скобелеви  — Дмитрий Иванович, е взел участие в освобождението на България като командир на дивизия.

Ето какво пише Макгахан в очерта си за генерал Михаил Скобелев:

“Бащата не е някой стар човек, баща и син си приличат като две капки вода. И двамата млади, и двамата генерали, наедно представляват твърде любопитен пример за ранен успех, извършен без покровителство или благосклонност. Един подобен случай ни представлява генерал Игнатиев, дипломат, с баща си, който също е генерал в руската армия”.

Съпругата на Дмитрий Иванович Олга била началничка на лазаретите. След края на войната и внезапната смърт на мъжа си през 1879 г. тя пристига в България с благотворителна цел – създава приюти за сираци, оранизира женски дружества, полага основите на организацията “Св. Пантелеймон” – първообраз на Червения кръст.

Заедно с Игнатиеви активно се заема с осъществяването на идеята за строителство на храма-паметник.

Но злодейската ръка на капитан Узатис прекъсна недалеч от Пловдив наситения й с толкова благородна дейност жизнен път.

На лобното й място признателните българи издигат паметник, а един от районите на Пловдив се нарича “Скобелева майка”.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;