До началото на Първата световна война Европа е безспорен световен лидер почти във всичо — от битовите удобства до оръжията.

Бъдещето изглежда ярко и приветливо: почти целият свят е разделен между големите европейски страни, в чиято компания влизат младите Съединени американски щати и също младият парньор на Великобритания —  Япония.

Но огромните богатства, които от света пътували към горните сили не им били достатъчни.

Поискали още и още.

В самата Европа вече половин век, от време на френско-пруската война, не се бил чул нито един гръм: просветените европейци избягвали да воюват помежду си, твърдейки, че колониите стигали за всички.

Дори били предостатъчни като печалба.

Европа отдавна била натъпкана с крадено от колониите злато, скъпоценни камъни, роби…- баснославни богатства.

Но бързо разиваващата се Германия закъсняла с подялбата на света и не се чувствала конфортно, защото зашеметяващи печалби не пътували с милиони от колониите към хазната й.

Европейското спокойствие се оказало измамно. Растящата мощ на Берлин разтревожила Лондон, който видял в немците бъдещи съперници в борбата за световно лидерство.

Франция само това и чакала, за да върне изгубените Елзас и Лотарингия.

Европа се разделила на два враждуващи лагера.

С всяка година противоречиятта нараствали, войната изглеждала все по-вероятна.

Държавите в Европа се въоръжавали с ускорени темпове, а оптимистите убедително обяснявали — нищо няма да се случи, защото икономиката на европейските страни толкова тясно е преплетена, че никой няма да започне да действа против самия себе си.

На 28 юни 1914 година сръбският националист Гаврил Принцип от организацията «Млада Босна» застрелял австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и отдавна натрупалото се напрежение най-накрая избликнало.

Уж здравите и непоклатими икономически връзки, както се считало преди това, се скъсали с удивителна лекота.

Започнала Първата световна война.

Кървавата световна война.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ;