„Болшевишката революция, която разтърси света, настъпи странно, почти неусетно.

Тя беше най-мирната революция в света.

Малки групи войници и моряци маршируваха наслуки из столицата.

Отбелязани бяха само няколко спорадични, случайни изстрели.

Мъже и жени се събираха по мразовитите улици, спореха, жестикулираха и четяха последните апели и прокламации.

Разпространяваха се обичайните противоречиви слухове.

По Невския проспект препускаха файтони.

Домакините се щураха около магазините.

Консервативните петроградски вестници, които този ден излязоха както обикновено, не отбелязаха дори, че е започнала революция.

При почти пълна липса на съпротива болшевиките окупираха телефонната станция, телеграфната служба, държавната банка и министерствата.

Самият Джон Рид на митинг

Зимният дворец, резиденцията на Временното правителство на Керенски, бе обграден.

Керенски избяга още същия следобед със заетата от американското посолство бърза кола, на която се развяваше американското знаме.

Бягайки, той изпрати спешно послание до посланика Франсис, че ще се завърне с войски от фронта и ще „ликвидира положението за пет дни”.

В 6 часа следобед посланикът Франсис телеграфира до министъра на външните работи Лянсинг:

„Болшевиките очевидно контролират всичко тук. Не мога да науча местонахождението на нито един министър.”

По средата на тази сурова и мъглива нощ по разкаляните улици трополеха камиони; те намаляваха хода си, когато преминаваха покрай честите улични огньове, при които стояха часови.

От камионите излитаха бели вързопи. Те съдържаха следната прокламация:

„Граждани на Русия!

Временното правителство е свалено! Държавната власт премина в ръцете на Петроградския съвет на работническите и войнишки делегати, на Военния революционен комитет, който стои начело на петроградския пролетариат и гарнизона. 

Каузата, за която се бореше народът: незабавно предлагане на демократичен мир, отнемане правата на едрите земевладелци върху земята, трудов контрол върху производството, създаване на съветска власт – тази цел е вече твърдо постигната.

Да живее революцията на работниците, войниците и селяните!

Военен революционен комитет

Петроградския съвет на делегатите на работниците, войниците и селяните”

Снимката е на Джон Рид

Стотици революционери и войници се тълпяха като черна маса около блестящо осветения Зимен дворец, последната крепост на членовете на несъществуващото вече Временно правителство.

Ненадейно масата се придвижи напред, разля се из двора и проникна през барикадите в Зимния дворец.

Бившите министри на Керенски бяха арестувани в просторната, изкусно декорирана зала, дето бяха прекарали целия ден около продълговатата маса.

Масата беше осеяна с изпомачкани листове хартия – остатъци от никога незавършени прокламации.

Една от тях започваше:

„Временното правителство апелира към всички класи да подкрепят Временното правителство…”

В 10 ч. и 45 минути през нощта на 7 ноември Всерусийският конгрес на съветите на работническите и войнишките делегати откри първото си заседание в балната зала на института Смолни – бившата модна академия за дъщерите на царската аристокрация.

Огромната и изпълнена с дим бяла зала с мраморни колони, бели полилеи и мозаичен под сега подслоняваше избраните представители на руските войници и работници.

Мръсни, небръснати, измъчени, делегатите на съветите се състояха от войници, по чиито униформи още стоеше калта от окопите; работници с каскети, черни измачкани дрехи; моряци с фланели на райета и малки кръгли шапки с панделки.

Те всички слушаха напрегнато, докато членовете на Централния изпълнителен комитет ставаха един след друг да говорят от трибуната.

Конгресът продължи два дни. Огромен кипеж и вълнение настана вечерта на втория ден, когато един нисичък, набит човек, с негладен костюм се изправи на трибуната; плешивата му глава лъщеше; в ръката си държеше вързоп с книжа.

Овациите траяха няколко минути. После, накланяйки се леко напред, ораторът каза:

– А сега да продължим да изграждаме социалистическия порядък! 
Ораторът беше Ленин.

Конгресът пристъпи към образуването на първото съветско правителство – Съвета на народните комисари, начело с Владимир Илич Ленин.”

(Джон Рийд е автор на книгата „Десет дни, които разтърсиха света“, в която описва октомврийските събития през 1917 г. Един от основателите на Американската комунистическа партия. Присъствал е при превземането на Зимния дворец в петроград (Санкт Петербург) на 8 ноември 1917 година.

Наскоро след като книгата е завършена, през 1920 г. Джон Рийд умира от тиф. Той е един от малкото американци, положени в некропола до Кремълската стена, където са били погребвани най-известните съветски лидери. ) 

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ;