Разделен на две от Дунава и поделен между две държави след  Първата световна война, град Комаром/Комарно малко по малко възвръща единството си след националистическите страсти благодарение на европейската интеграция на Унгария и Словакия.
«Хората се разбират добре, говорят и двата езика, минават през границата, за да си напазаруват, било в супермаркета или в железарския магазин», радостно разказва Емеше Самадо от местния музей в Комаром на унгарския бряг.
Очевидна свобода на движение, която изглежда естествена 11 години след влизането на двете държави в Шенгенската зона, но рязко контрастира с превратностите, които е преживял за близо един век този град, наброяващ 60 000 жители от двете страни на реката.
Железният мост Елизабет/Ержебет, свързващ двата бряга, построен през 1892 г. в епохата на Австро-унгарската империя като свидетелство на нейното величие, през който днес се преминава без никакъв контрол, дълго време е бил въплъщение на трудно преодолима граница.
Трианонският договор, който през 1920 г. увенчава разпадането на Австро-унгарската империя, фактически предава на Чехословакия онази част от града с унгарско мнозинство, дотогава владение на унгарската корона, която се намира на северния бряг на Дунава, наречена Комарно на словашки.

ШЕСТ ДЪРЖАВИ ЗА ЕДИН ВЕК
Тази метаморфоза поднесла няколко изненади на Ищван Келемен, млад унгарски войник наборник през Първата световна война, жител на северния бряг,  когато се върнал от плен през 1922 г.
«Внезапно той открил, че градът му е сменил държавата! Бил воювал на фронта като унгарски войник, а когато се прибрал у дома, се озовал в Чехословакия», разказва пред АФП неговият внук, също Ищван.
Дядото, роден през 1894 г. и починал почти на 100 години, след като Словакия получава независимост през 1993 г., обичал да се шегува, че е живял в шест държави, без да излиза от къщата си, споделя 61-годишният Ищван Келемен.
Преминала от кралство Унгария към Чехословакия след Трианон, северната част на града фактически отново е присъединена към Унгария през 1938 г. под натиска на нацистка Германия. Интегриран в комунистическа Чехословакия след Втората световна война, Комарно за кратко е част от чешко-словашката федерация след падането на Берлинската стена — до словашката независимост.
Това бурно минало, напомня Самадо, дълго време физически е разделяло жителите на двата бряга — 20 000 на унгарската страна и 40 000 на словашката, от които две трети унгарскоезични.

ДЪРЖАВЕН ГЛАВА «НОН ГРАТА»
То също така бе превърнало града в символ и сцена на националистически страсти — поне до неотдавна.
През 2009 г. словашкият премиер Роберт Фицо забрани на тогавашния унгарски президент Ласло Шойом да премине границата, за да участва в откриването в Комарно на статуя на Св. Ищван, първия апостолически крал на Унгария. Фицо бе изтъкнал, че датата на церемонията съвпада с годишнината от интервенцията в Чехословакия на Съветския съюз и неговите съюзници, сред които и Унгария.
Унгарският държавен глава тогава даде пресконференция по средата на моста над Дунав и осъди тази «безпрецедентна ситуация между две страни съюзници» в Европейския съюз, където бяха приети през 2004 г.
Следващата година националистите от Словашката национална партия откриха паметна плоча на моста в чест на Трианон. Впоследствие монументът беше повреден от лице, представено от словашката полиция като «словашки гражданин от унгарски произход» — инцидент, широко експлоатиран от Братислава, която тогава обвини Будапеща, че иска «да ревизира договора от Трианон».
Напрежението се повиши още един градус, когато унгарският лидер Виктор Орбан при завръщането си на власт през 2010 г. предложи гражданство на близо двата милиона етнически унгарци от чужбина. Словакия, където това малцинство наброява около 500 000 души, реагира, като забрани двойното гражданство.
Тази страница все пак беше затворена, след като Фицо и Орбан възобновиха отношенията си, по-специално във Вишеградската група, която защитава в ЕС интересите на бившите комунистически страни от Централна Европа и си поставя като главен приоритет борбата срещу имиграцията с произход извън съюза.
В Комарно, където през 2004 г. бе открит университет с преподаване на унгарски, подкрепата за словашките националисти се срива, докато двуезичните табели се множат. Двамата лидери през 2017 г. положиха заедно първия камък на нов мост между Комаром и Комарно, който още се строи. /БТА/Питър Мърфи от Франс прес

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;