Новоизбраният президент на Бразилия Жаир Болсонаро често е изразявал възхищението си от Доналд Тръмп и изглежда решен да последва президента на САЩ в радикалното преразглеждане на външната политика на страната. Този ход, както предупреждават експерти, може в края на краищата да изолира Бразилия и да й навреди.
Болсонаро, който встъпва в длъжност на 1 януари, обеща да извади най-голямата държава в Латинска Америка от Парижкото споразумение за климата, да се присъедини към шепата държави, които преместиха посолствата си в Израел от Тел Авив в Ерусалим и да възприеме твърда линия срещу президента на съседна Венецуела Николас Мадуро.
Бившият капитан от армията, спечелил си лоша слава като конгресмен заради изобилстващия му с агресия език и оскърбителни коментари, също така често «налита» на Китай, най-големия чуждестранен инвеститор в Бразилия.
Широкият замах на плановете му кара дипломати, политически анализатори и бивши правителствени служители да предупреждават, че подобни ходове може да изолират регионалната суперсила вместо да отворят нови пазари, както Болсонаро заяви, че желае да направи чрез провеждане на масова приватизация на държавните предприятия.
«Ако Болсонаро направи това, което казва, Бразилия бързо ще се превърне в парий в световната общност», каза Рубенс Рикуперо, бивш министър на финансите и на околната среда. «Бразилия има за решаване 50 000 проблеми. Той иска да ни създаде и проблеми, които нямаме, срещу нищо насреща».
Предизвикващ дълбоко разделение у дома, Болсонаро раздразни мнозина зад граница. Той нарече бежанците, бягащи към Европа, «човешка измет», с което скандализира африкански и близкоизточни държави, ядоса и Китай като посети Тайван, който Пекин смята за своя отцепническа провинция.
И, подобно на Тръмп, той каза също, че Бразилия ще се опита да предоговори или ще се откаже от търговски договори, включително от Южноамериканския общ пазар Меркосур.
Като се оставят настрана агресивните изявления на Болсонаро, анализаторите не знаят как точно ще действа той. Не е казал кого може да посочи за външен министър и извън хиперболичната му предизборна риторика, официалната му  програма преливаше от общи приказки, но беше оскъдна откъм актуални политически въпроси.
«Структурата на външното министерство трябва да е в услуга на ценностите, които винаги са били свързвани с бразилския народ», пише там. «Другият фронт е да се засили външната търговия с държави, които могат да донесат икономическа и технологична полза на Бразилия».
Като депутат от задните банки с мижав актив за 27 години — само два от неговите законопроекти са били одобрени, —  Болсонаро често изтъква, че външната политика на Бразилия е движена от «левичарската идеология на Партията на трудещите се», управлявала от 2003 до 2016 година. Той обеща да отстрани политическия уклон от международната си програма, като «не се занимава с диктатури» —  очевиден намек за леви лидери като Мадуро и кубинския президент Раул Кастро.
Излизане от Парижкото споразумение е потенциалното решение, което ще бъде наблюдавано под лупа. Бразилия се съгласи до 2025 г. да намали с 37 процента парниковите си газове, под нивата от 2005 г. За да се случи това, тя трябва да увеличи биогоривата като част от енергийната си инфраструктура и рязко да намали обезлесяването.
Подобно на Тръмп, който извади САЩ от споразумението, Болсонаро казва, че това е лоша сделка за Бразилия, където се намира най-голямата част от амазонските тропически гори. През септември тогавашният кандидат за президент каза, че споразумението поставя «на карта суверенитета на Бразилия», защото изпълнението на целите за вредни емисии и тези срещу обезлесяването ще станат причина да не се разработват милиони акра амазонска територия.
Броени дни преди изборите в неделя, Болсонаро леко даде заден ход, като каза, че няма да извади страната от Парижкото споразумение, ако суверенитетът на Бразилия бъде защитен, което може да се тълкува многозначно.
Загърбването на споразумението може да предизвика широко международно осъждане и да има и финансови последици, включващи загубени чуждестранни инвестиции и блокиране на търговско споразумение, за което Бразилия преговаря с Европейския съюз.
Оливер Стункел, преподавател по международни отношения във фондация «Жетулио Варгас» в Сао Пауло казва, че решенията на Болсонаро ще отекнат по начин, който не е задължително същият като при лидери, подобни на Тръмп.
«Представете си германския канцлер Ангела Меркел, която е изразител на умереността в света. Тя трябва да се срещне с Тръмп, защото САЩ са голям партньор», каза той. «Защо да се среща с Болсонаро, човек, който може да й създаде затруднения, дори само заради нещата, които вече е казал? Създаването на допълнителни затруднения само влошава нещата».
Болсонаро ще започне да управлява на фона на търкания с Китай, който е инвестирал милиарди долари в енергийни, инфраструктурни и петролни проекти в Бразилия. По време на кампанията той се оплака, че «в Бразилия китайците не просто купуват, а изкупуват самата Бразилия».
През февруари Болсонаро, тогава кандидат за президент,  се присъедини към група бразилски депутати, посетили Тайван за срещи с местни бизнесмени и политически лидери.
Малко след това, правителството на китайския президент Си Цзинпин изпрати на Болсонаро писмо, в което пише, че обиколката е предизвикала «възможни сътресения в стратегическото партньорство между Бразилия и Китай».
Шарлис Тан, председател на бразилско-китайската търговска камара в Рио де Жанейро, каза, че вярва, че след като поеме поста, Болсонаро ще има по-сдържани позиции и че опитите на новоизбрания президент да изгради по-тесни връзки с правителството на Тръмп не трябва да навредят на отношенията с Китай.
Тан обаче предупреди, че Китай може да отвърне на удара, ако риториката не бъде смекчена. Бразилия например се готви догодина да бъде домакин на среща на високо равнище на т. нар. държави от БРИКС, нововъзникващите икономики на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка.
«Господин Си може да реши да не идва, ако не се чувства добре дошъл», каза Тан.
По време на кампанията си Болсонаро често използваше Венецуела като предупреждение за това какво може да донесе левичарската политика на кандидата на Партията на трудещите си Фернандо Адад и обеща да държи твърд курс и да «блокира комунизма», макар никога да не уточни какво всъщност ще направи.
Не е ясно как този твърд дискурс може да се пренесе в политиката.
Сегашният президент Мишел Темер вече до голяма степен скъса отношенията с Венецуела, откъдето през последните години милиони избягаха от икономическия и политическия крах. Десетки хиляди преминаха в Бразилия през северната й граница.
Рубенс Барбоза, бивш посланик на Бразилия във Вашингтон, вярва, че в края на краищата Болсонаро ще се откаже от най-радикалните си становища във външната политика.
» В случай на признаване на Ерусалим като израелска столица например, това ще означава да се хвърлят на вятъра 6 милиарда долара годишно от продажбите на птиче месо на арабските държави», каза Барбоза, като отбеляза, че Бразилия е един от най-големите световни износители на птиче и говеждо месо.
«Ще има хора, които ще го посъветват за последиците и той ще се вслуша».
/БТА/Маурисио Саварези от Асошиейтед прес

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;