Всесилният “Московски паша”

Всесилният “Московски паша”Времето от 1864 до 1878 г. е върхът в политическата кариера на Н.П. Игнатиев.

“Руският посланик в Цариград – пише в спомените си Марко Балабанов, беше добил таквоз влияние, че самите турци шеговито или сериозно го наричаха първото след султана лице в Османската империя, всесилния в нея московски паша. Кога отиваше във Високата порта, възседнал красив бял арапски кон, а след него, също тъй нагизден, напетият и дългомутакат българин Христо Карагьозов, то беше цяло едно събитие, беше едно от най-любимите зрелища в Цариград. Руският генерал-посланик като че магнетизираше цариградското население…Не ми се вярва руското влияние да е било някога тъй почувствано в столицата на Османската империя, както при този чрезвичаен и своероден руски допломат…”.

“Всички събития от онова време носят отпечатък от неговата ярка и могъща личност. Той се отдаваше на политическа дейност с увлечение още в разцвета на младостта си, на безкрайните надежди и безграничното честолюбие. Наричаха го вицесултан. Той всъщност си беше такъв: турските министри се страхуваха от него и той ги държеше в ръцете си”, пише в спомените си дипломатът Ю.С. Карцов.

Всесилният “Московски паша”Генерал Игнатиев се стреми да отстрани недоверието на турското правителство към Русия, да намали влиянието на западноевропейските държави, да се свърже със славянските народи в Османската империя.

Френският кореспондент на в. “Фигаро” Иван дьо Вестин (първият чуждестранен журналист, посетил района на турските зверства след Априлското въстание от 1876 г.), като пристига в Цариград и се среща с ген. Игнатиев, възторжено отбелязва:

“той е най-забележителният човек в Ориента”.

А за влиянието му в Цариград подчертава:

“Дипломатът беше считан като втора личност в Османската империя. Народът го наричаше втория султан.

Съществуваха турският султан и руският султан”.

В своята книга “Пътуване в страната на въстаналите българи” Иван дьо Вестин “представя това достойно изключение” на своите читатели, “базпристрастно рисувайки портрета на този човек, на този воин, на този дипломат, за който всеки е готов да поклюкарства…”.

Всесилният “Московски паша”Заедно с биографията, той е оставил и физическия и духовен облик на Игнатиев, основа на непосредствените си впечатления:

“Но дайте път! Към нас приближават конник и амазонка. Обясняват ми, че това е генерал Игнатиев и че жената на руския посланик е единствената дама, която влиза във висшия дипломатически корпус и е останала тук…

Генералът е среден на ръст, на пръв поглед изглежда по-висок, защото, въпреки своите 45 години, е твърде строен.

Походката му е свободна и лека.

Той наистина се държи на седлото също толкова здраво, колкото и 15-годишен момчурляк.

На неговото възслабо и твърде широкоплещесто тяло униформата стои прекрасно – много ярко изкуство.

На ръцете, които биха изглеждали просто съвършени, ако не бяха възкъсите му пръсти, той носи по един златен пръстен с тюркоаз.

Той е блондин и с помощта на път над лявото ухо доста умело дава възможност на косите от слеоочието да прикрият появилата се плешивина.

На почти плоското лице с невероятни раздалечени скули правят впечатление две неща: правият нос и брадичката, чиято изпъкналост, ако се вярва на френолозите, издава изключително силна воля.

Рукият посланик почти няма брада и ако той се обръсне сам, то се бръсне лошо, защото малка капчица кръв е изцапала твърдата якичка на бялата му риза. Неговите малко дълги пепеляворуси, почти бели мустаци не променят лицето му – то цялото е концентрирано в погледа.

Генералът беше с бял панталон, жилетка и сако от китайска коприна, тютюнево на цвят”.

“Той е обкръжен от височайше внимание, рядкост за един посланик, още по-малко за такъв в Цариград”, отбелязва френското списание “Илюстрасион” (1876).

По-късно турскиятисторик Хамил Седес ще признае:

“Никой друг посланик, дори английският, не е имал такова влияние в двореца и във Високата порта”.

В записките си, отразяващи дейността му през 1864-1874 г. самият Игнатиев очертава политиката си така:

“Поддържайки отлични отношения с Портата, без да преставаме да насърчаваме развитието на християнските народи и автономията на трибутарните страни, успяваме да придобием значително влияние в Турция и да се приготвяме за решаване на трудните въпроси на бъдещето”.

Руската дипломация в Цариград спечелва доверието на султан Абдул Азис.

Така Игнатиев счита, че ще помогне на поробените славяни, като издейства за тях права и привилегии, за да се издигнат културно и икономически и да ги подготви за решителни действия в удобен момент.

Всичко това довежда до сблъсък с политиката на западните дипломати, особено с английскийските, чийто интриги и домогвания съдействат неведнъж за правителствени промени в Турция.

Макар че английският представител не е в добри отношения с френския и австрийския, но що се отнася до борбата против Русия, те винаги се обединяват, споделя с баща си ген. Игнатиев.

Подготви за публикуване Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...