Неизбежна последица от ускоряващото се навлизане на сегашния световен ред в период на повишена турбулентност са пукнатините в неговите основи, които се очертават не само в системата на междудържавните отношения, но и във вътрешната политика на водещите глобални играчи. Най-характерен пример в това отношения са САЩ. В момента е доста трудно да се отговори на въпроса, каква е сегашната американска външна политика и кой точно я реализира на международната сцена.

Естествено, тези глобални деструктивни процеси нямаше как да не засегнат и квазидържавната структура на днешния Европейски съюз, в чиито рамки отдавна се развиват процеси, които несъмнено пораждат тревога у европейските интелектуалци. Сред примерите за това е и публикуваната през юли 2018 в американското списание «Форийн полиси» концептуална статия на известния български политолог Иван Кръстев, озаглавена «Едновременният колапс на трите версии за Европа», както и коментарът към нея на професора от Италианския международен институт «Лоренцо Медичи» Фабио Массимо Паренти, появил се малко по-късно в китайското издание «Глобал Таймс».

В статията си, Кръстев анализира състоянието и перспективите пред уникалния политико икономически алианс, който постепенно се формира на територията на европейския континент след края на Втората световна война.

Според него, в сегашния си вид, Европейският съюз включва в себе си характерни елементи на три различни Европи, формирали се, съответно, в периодите 1945-1968, 1968-1989 и от 1989 до днес. Кръстев посочва, че двете първи Европи са приключили съществуването си с «провали», след което техните «руини» са използвани за изграждането на следващата обновена Европа.

Той обаче смята, че принципна особеност на очертаващия се «провал» на днешната «трета Европа» е, че в резултат от него можем да станем свидетели на тоталния колапс на целия следвоенен «европейски проект».

В статията си, Кръстев въвежда понятието «имитационен императив», който според него се използва като прикритие на реалния курс на повечето посткомунистически държави към сближаване със западната част на Стария континент.  Ако следваме логиката на автора, можем да стигнем до извода, че изброените от него категории като «демократизация», «либерализация», «интеграция» и «европеизация» са имали единствено инструментално-приложно значение за споменатите по-горе държави (сред които е и България).

Според Иван Кръстев, в хода и в резултат от въпросния курс към сближаване със Запада, разделението на европейския континент въобще не е изчезнало, а просто е променило външния си облик — така, в днешна Европа това разделение вече не е между «комунисти» и «демократи», а между «имитатори» и «имитирани», тъй като в хода да придвижването им по пътя на имитацията на «водещите» западни политико-икономически системи, рязко е нараснала цената, която източноевропейците е трябвало да платят, под формата на необходимостта да приемат и да се съобразяват с твърде чуждите им западни «морални ценности». В тази връзка, той посочва, че: «Имитаторите никога не са щастливи. Те никога не са собственици на своите успехи, а само на своите провали. След 1989 европейският проект търпи провал, защото източноевропейците вече не искат да подражават на Запада и да бъдат оценявани от него, а се стремят да създадат свой собствен «контрамодел». Впрочем, това се отнася не само за държави, като Полша, Унгария, Чехия или България, но и за такива все още стоящи пред вратата на обединена Европа страни, като Сърбия, Македония или дори Украйна и Молдова.

Тук е мястото да посоча, че бунтът срещу насилственото натрапване на либералните «ценности», които на практика нямат нищо общо с наистина европейските, стартира още преди няколко години, при това в най-западната част от Стария континент. Имам предвид, в частност, т.нар. «Призив от Блоа» (Appel de Blois), в който група известни западноевропейски историци и неколцина техни колеги от Източна Европа се обявиха против опитите на западноевропейските парламенти законодателно да дефинират интерпретациите на определени исторически събития, или пък «Парижката декларация — Европа, в която можем да вярваме: фалшивата Европа е крехка и безсилна» (2), подписана от десет известни европейски историци.

В това отношение, статията на Кръстев във «Форийн полиси» би могла да се разглежда като по-нататъшно развитие на процеса на критична интелектуална оценка на целия период на развитие на следвоенна Европа.

Петър Георгиев, Геополитика

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;