На Балканите се кръстосват много интереси.

Стародавна цел на руската политика е изгонването на Турция от Европа, излаз на Проливите и топлите места, цел, която в онзи момент съвпада с копнежа на българите за свобода и възраждане на своята държава.

Австрийскит канцлер барон фон Бойст в мемоарите си очертава австрийската традиционна политика:
“Касаеше се да се неутрализира Русия и да се срине нейният монопол върху грижите за славяните.

Русия трябва да признае нашата теза за целостта на Османската империя, да приеме програмата за концесии с Турция и ако настъпят критически моменти, да се приложи принципът на подялбата”.

Граф Андраши, министър на външните работи на Австро-Унгария и канцлер, тънък дипломат и върл противник на славяните, успява да сключи споразумение с Бисмарк:

“Австрия, казва той, не може да допусне до нейните граници да се образува едно силно южнославянско царство, тя има интерес по-скоро да погълне тези народи”.

Историята неведнъж показва и продължава да показва, че принципите “подялба и поглъщане” спрямо славяните от западните даржави не са само думи.

Русия, която също има право на собствени интереси, никога не е афиширала стремеж за подялба и поглъщане на другите славяни – винаги, обаче, е била обект на нападки.

Така и до днес.

Самият ген. Игнатиев, който преди всичко е бил патриот на своето отечество и като такъв е и патриот на славянството, е бил критикуван от всички посоки.

Външните противници го обвиняват, че е проводник на руските имперски интереси, вътрешните – че поради “българската си треска” е пренебрегнал руските интереси.

Подготви за публикуване Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;