The National Interest публикува статия за това, че ВМС на САЩ напълно напразно недооценяват «древния» руски бомбардировач  Ту-22М3, който в НАТО наричат «Бекфайър». При това погрешно посочват неговата възраст — почти 50 години.

Всъщност, работата над този самолет, започнала още през 60-те години, върви «скокообразно».

Ту-22М и  Ту-22М1 не се разливат съществено един от друг.

В края на 70-те години се появи абсолютно новият самолет  Ту-22М2 с променяща се геометрия на крилата, което позволи при излитането във въздуха да се понася успешно повишено ракетно-бомбено натоварване, а на височина да се развива сериозна за тежък бомбардировач свръхзвукова скорост.

А кардиналността на новата концепция в разработката се вижда от пренасянето на двигателите изпод крилете в опашната част на фюзелажа.

Следващата модернизация не беше по-малко радикална.

В резултат Ту-22М3, който в момента се експлоатира в Делечната авиация на Русия, бе взет на въоръжение през 1989 година.

Макар към онзи момент той вече да беше в серийно производство.

Но в процеса на серийното производство постоянно се провеждаше доработване на конструкцията, бордовото оборудване и въоръжението.

Всъщност, «древният» бомрадирововач на Русия в момента е на около 30 години.

Към началото на 90-те години Ту-22М3 беше страшна машина със свръхзвукова скорост, равна на  2300 км/ч.

Той можеше да събира 24 тона полезен товар. Главната ударна сила беше аеробалистичната ракета  Х-15 и крилатата Х-22.

Х-15 има далечина на действие 300 км.

Тръгвайки по балистична траектория на височина от 40 км, рекетата пикира върху целта със скорост 5 М.

Налице бяха два вида бойни части — ядрена мощност от 300 кт и фугасна маса 150 кг.

Бомбардировачът носеше 6 ракети във фюзелажа и 2 бяха закрепени на външната част.

Х-22 бива наричана убиец на самолетоносачи, защото тя тежи около един тон.

Мощността й се равнява на 1 Мт.

При далечина в рамките на 600 км ракетата се вдига на височина 25 км и във финалната част на траекторията развива скорст до 4,5 М.

Ту-22М3 беше в състояние да носи две подобни ракети.

От заводските цехове ракетите се насочваха към морската авиация на Русия.

САЩ се отнасят изключително сериозно към тандема  Ту-22М3 — Х-22.

Съветският ракетоносец можеше да се дозарежба във въздуха, така той можеше да нанася удари по авионосещи групи почти от всяка точка на световния океан.

Затова в края на 80-те и началото на 90-те години САЩ настояват «Бекфайър» да бъде с подрязани криле.

Т.е. рязко да се намали далечината на полета си.

В резултат, Русия изостави бомбардировача. Това е времето на перестройката.

Прекратено е и производството на ракетите Х-15.

А през 2000 г., когато изтича срокът на годност на горивото на ракетата, тя е свалена от въоръжение.

В резултат страшният стратегически ракетоносец, всъщност се превърна във фронтови бомбардировач, който преди излитането се натоварва с авиобомби.

Втората младост на самолета започна паралелно с разработката на ракетите Х-32, предназначени за замяна на Х-22, тогава започват мероприятията по дълбоката модернизация на ракетоносеца.

В момента  Ту-22М3М вече е напълно различен самолет.

Заменена е цялата му авионика.

Това значително повишава ефективността при употребата на високоточно оръжие, обранителната спобоност и оцеляването на самолета, навигационните му качества, защитеността и надеждността на каналите за връзка.

Към въоръжението е добавена и ракетата Х-32.

В резултат самолетът наново получи «титлата» убиец на самолетоносачи.
Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;