На снимката: Съветски разузнавачи в бой
От дневника на обер-лейтенанта от 4-та танкова дивизия Хенфелд:
«17 юли 1941 година. Соколничи, близо до Кричев. Вечерта погребахме неизвестен руски войник (става дума за 19-годишния старши сержант-артилерист Николай Сиротинин)…
Оберст пред гроба каза, че ако всички войници на фюрера са се биели като този войник, щели сме да завладеем целия свят.
Три пъти стреляха със залпове от винтовките.
Все пак той е руснак, нужно ли е такова преклонение?».
Мелентин Фридрих фон Вилхелм, генерал-майор от танковите войски, началник щаб на 48-и танков корпус, впоследствие началник щаб на 4-та танкова армия, участник в Сталинградската битка и битката при Курск:
«Руснаците винаги са се славили със своето презрение към смъртта, комунистическият режим разви още по-силно това качество, сега масираните атаки на руснаците са по-ефективни, отколкото когато и да било.
Два пъти предприетата атака ще бъде повторена трети и четвърти път, без значение на загубите и с предишното упорство и хладнокръвие…
Те не отстъпваха, а неудържимо се стремяха напред.
Отблъскването на подобен тип атака зависи не толкова от наличието на техника, колкото от това, ще ти издържат ли нервите.
Само закалените в боевете войници бяха в състояние да превъзмогнат страха, който бе обхванал всички».
В средата на ноември 1941 година един пехотен офицер от 7-та танкова дивизия, когато неговата част нахлува в отбраняваните руски позици в селището около река Лама, описва съпротивата на червоноармейците.
«Няма как да повярваш в това, докато не го видиш с очите си.
Войците от Червената армия, дори, когато горят живи, продължават да стрелят от горящите
къщи».

Фашистите били парализирани и от следните епизоди: след успешния пробив на граничната отбрана 3-ти батальон от 18-ти пехотен полк от групата армия «Център», наброяващ 800 човека, бил обстрелян от подразделение от 5 войника.

«Не съм очаквал нищо подобно, — признава командирът на батальона майор Нойхоф пред своя батальонен лекар. — Това си е абсолютно самоубийство: да атакуваш силите на батальон с петима бойци. Нечувано!

Те предпочитат да умрат, но да не направят нито крачка назад».

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ;