Британският премиер Тереза Мей постоянно изтъква, че не може да жертва териториалната цялост на Обединеното кралство, за да постигне сделка с ЕС по Брекзит. Тя визира ней-вече решението на проблема с границата на остров Ирландия.

Лондон не иска да приеме предложението на Брюксел за оставане на Северна Ирландия в митническия съюз за известен период от време, за да се гарантира безпроблемното преминаване на стоките, в случай че няма търговско споразумение и твърди, че това ще доведе до създаване на вътрешна граница в Ирландско море между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство, което е неприемливо.

Но заплаха за целостта на Великобритания идва и от Шотландия, където виждат в независимостта единствен начин за справяне на проблема с Брекзит, срещу който всъщност шотландците гласуваха.

Никоя от двете страни на дебата при референдума за Брекзит не гласува за дестабилизиране на Великобритания, но определено перспективата, че може да бъде застрашена цялостта на Обединеното кралство, стана по-реална след гласуването за напускане на ЕС. През 2016 г. водещите кампания за напускане твърдяха, че Обединеното кралство по никой начин няма да пострада от Брекзит.

Майкъл Гоув, сегашен министър на околната среда, тогава каза, че ако британците гласуват за напускане, то съюзът ще стане по-здрав. А Тереза Вилиърс, която тогава бе министър за Северна Ирландия, изтъкна, че сухопътната граница с Ирландия ще си остане свободно отворена. Днес ставаме свидетели, че нещата далеч не са толкова прости. Независимостта на Шотландия продължава да е на дневен ред, северноирланската граница е най-големият проблем в преговорите за Брекзит, а националистите в Уелс имат намерение на следват примера на Шотландия.

През седмицата приключи конгресът на Шотландската национална партия. Той беше следен с внимание, за да се разбере какви са настроенията по въпроса за провеждане на нов референдум за независимост. Лидерът на партията и първи министър на Шотландия Никола Стържън в своята реч бе пределно ясна по въпроса:

„838 дни след провеждането на референдума за Брекзит и само 171 дни до Брекзит — и все още никой няма никаква представа какви ще бъдат бъдещите отношения на Великобритания с ЕС. Това е позорен провал на ръководството. Брекзит е сериозен проблем за Шотландия. Но това е само заради един много по-фундаментален проблем — бъдещето не е в собствените ни ръце. Бъдещето на Шотландия е в ръцете на Уестминстър. Единственото решение на този проблем е да станем независима държава.“

Професорът по политика в университета в Абърдий Майкъл Кийтинг обясни как преценява казаното от Никола Стърджън:

„Всъщност, всичко е много по-сложно, защото Шотландия гласува за оставане в ЕС, а Шотландската национална партия бе заявила, че ако това се случи, ще бъде оправдан нов референдум при положение, че Англия поиска да излезе от организацията. И точно това стана.

Ще възникнат трудности, ако Шотландия стане независима държава в рамките на ЕС, а Англия остане извън съюза. Тогава ще има твърда икономическа граница между Англия и Шотландия. Шотландия върти четири пъти по-голяма търговия с останалата част от Обединеното кралство, отколкото с Европа…

Другият проблем е, че шотландският електорат не прави връзка между независимост и Европа. Броят на хората, подкрепящи независимостта, е 45 процента, което е колкото по време на референдума за независимост през 2014 година — няма увеличение в резултат на Брекзит.

Тези фактори правят много трудно за Стърджън да свика нов референдум за независимост. Освен това,  разбира се, за това тя се нуждае от одобрението на британското правителство, което не е готово да ѝ го предостави.“

Какви са възможните сценарии пред шотландските националисти, ако не получат одобрението на централните власти в Лондон, коментира проф. Кийтинг:

„На теория те могат да опитат да проведат свой референдум, както стана в Каталуня, но няма да го направят. Те приеха, че имат нужда от подкрепата на Уестминстър. Друга възможност, за която Стърджън намекна на конгреса, е да се подкрепи втори референдум за Европа, против Брекзит.

Това искат либералдемократите, това искат и някои от лейбъристите и ако има риск от Брекзит без сделка, тогава може да се оформи парламентарно мнозинство в Уестминстър за втори референдум…

Друг сценарий е да се чака до следващите общи избори в Шотландия, които са през 2021 г. Шотландската национална партия може да заложи в програмата си, че ще проведе референдум за независимост и да се надява, че отново ще спечели мнозинство.“

Често се говори, че в Англия не разбират и подценяват стремежа на Шотландия за независимост. Поне така бе преди референдума преди четири години:

„Може да се говори за подценяване, защото юнионистите спечелиха референдума през 2014 година, но с много по-малко мнозинство, отколкото очакваха. Тогава те обвиниха националистите в блъфиране, но това далеч не е случаят. Привържениците на независимостта продължават да са 45 процента от населението и лесно могат да стигнат до 50 на сто. Това обаче не се оценява правилно в Англия.

Както и брекзитиърите подценяват ирландския въпрос. Дебатът, който се води по тези въпроси, е изключително концентриран в Англия, в Лондон.“

Отделянето на Уелс от Англия ще бъде много трудно, смята той:

„Да, новото ръководство на Плайд Камри теоретично е за независимост, но партията винаги е била с двойствена позиция, защото за Уелс ще бъде много трудно да бъде независим, тъй като е много зависим от финансовите постъпления от Англия, много по-зависим от Шотландия. Освен това границата между Англия и Уелс е много населена, много хора живеят точно в пограничните райони, докато по границата  между Англия и Шотландия има много малко хора. /…/ Така че отделянето на Уелс от Англия ще бъде много трудно. Подкрепата за независимост на Уелс е може би някъде около 10 процента. Независим Уелс не е реалистичен сценарий в обозримо бъдеще».

„По по-особен начин стоят нещата със Северна Ирландия, защото там въпросът за териториалната цялост не опира до независимост, а до предпочитание дали иска да е част от Обединеното кралство или от Ирландия. Ето защо и въпросът с границата след Брекзит е толкова чувствителен, защото според мнозина в провинцията той ще предопредели посоката — на север или на юг. Постоянно чуваме, че няма решение на този проблем“.

Майкъл Кийтинг коментира: „Няма решение. Докато британското правителство заявява, че „червените му линии“ са напускане на митническия съюз и общия пазар, няма решение. Те прекараха 2 години, говорейки за технологични решения, които могат до известна степен да заместят границата, но не и да я премахнат. Говори се за граница в Ирландско море, но това е само преместване на границата, това не решава проблема с границата. Говори се за митнически пунктове на 20 километра от границата, но това все пак си остават пунктове… Според така заложените параметри от ЕС и от британското правителство няма решение. Това, което се тиражира днес от медиите, са сложни комбинации, които само отлагат решението с няколко години.“

„Обединеното кралство променя формата си радикално през годините, а покрай Брекзит се създава много напрежение в Шотландия и Северна Ирландия. Току-що говорихме за северноирландския въпрос. Наблюдава се засилваща се подкрепа сред католиците в Северна Ирландия за обединение с Ирландия. Това може да доведе до някакво мнозинство за тази кауза в Северна Ирландия в някакъв момент в бъдеще, което до скоро изглеждаше малко вероятно…

В Шотландия пък се наблюдава конфликт между шотландското и британското правителство. Какво ще стане, след като Брюксел повече няма да има правомощия?

Сигурно е, че въпроси като общия пазар ще продължават да витаят дълго време.

Не знам как ще завърши всичко това, но въпросът за бъдещето на съюза си остава открит. Говоря за проблема с независимостта, може би това ще бъде резултатът, но напрежението със сигурност ще продължи“,  смята още проф. Майкъл Кийтинг.

Репортаж на Веселин Паунов за предаването „Събота 150“

Тагове: ; ; ; ;