На 11 ноември светът отбелязва историческа дата — сто години от края на Първата световна война. Тя по-късно плавно и закономерно премина във Втора световна, която, според много специалисти, не без основание считат за продължение на първата.

Особено важни за нас са основните повратни моменти от втория акт на тази небивала в историята на човечеството световна военно-политическа катастрофа.

И до днес няма напълно ясен и достатъчно убедителен отговор на въпроса за причините, поради които ръководството на Третия райх отказва да нахлуе на британските острови и да покори Англия.

А Британия уж била най-злият враг на Германия в периода на първата и като най-зъл враг, от немска гледна точка, заслужавала възмездие.

Аналогично на това, което застигнало Франция.

Но това не се случило. Германската операция «Морски лъв» за завземането на британските градове, която уж се подготвяла от Хитлер, била отменена, по причини, които и до днес са абсолютно неясни.

Най-разпространената и активно подкрепяна от съвременните СМИ версия се свижда до това, че от военна гледна точка нацистите нямали шансове да завземат мъгливия Албион.

ВВС на Британия била велика, видите ли, затова Хитлер се отказал…

Тази бодра англосаксонска версия започва да се посипва като пепел при по-внимателно запознаване с реалните исторически факти.

По-долу ще изложим съображения и факти, които в прав текст посочват, че немското нахлуване в Англия, ако беше осъществено, имаше твърде високи шансове да постигне целите си.

  1. Периодът е лятото на 1940 г. Веднага след разгрома на Франция. Абсолютно благоприятно време във всички отношения  за атака на британското крайбрежие.
  2. През юни 1940 година на Британските острови отсъствали сухопътни войски като организирана и достатъчно въоръжена и боеспособна сила. Деморализираната тълпа войници, избягали от Франция, не ставали за война. За формирането на пълноценна армия на англичаните им трябвали,  при това с масираната подкрепа на САЩ, точно 4 години.
  3. Съотношенията на силите в морето. Първо, да не се греши и да не се бърка с британския флот, разхвърлян по целия свят, с т.нар. «флот на метрополиите». Интересува ни в дадения случай само вторият. Първия е извън играта, защото е твърде далеко. Известното числено превъзходство на флота на метрополиите над германския напълно изчезвало в резултат на почти двойното превъзходство на германските подводни сили в театъра на бойните действия. Към средата на 1940 година съотношението било 80 към 35 броя.

В случай на опит на британския флот да попречи на немския десант на острова, това можело да завърши с неговия безпощаден разгром, защото бойните действия щели да се извършват близо до окупираната от противника крайбрежна Европа, натъпкана с немски авиобази.

Освен това, британският флот, ако той се опитал да прегради Ла Манша, още на подходите към него щял да срещне германския надводен флот, който щял да му окаже твърде сериозно противодействие.

Показателен е пробивът през Ла Манша на Германия на крупното съединение на германския надводен флот през февруари 1942 година в състава на два линкорна, един тежък крайцер и шест есминци. Прехваленият британски флот, дори в разгара на войната, не бил в състояние да предотврати този пробив направо под собствени си нос.

А през 1940 година бринтанските надводни кораби биха били вероятно разстреляни в упор от немските подводници.

Следва да подчертаем, че силите на отбраната на британския флот против подводниците на немците по онова време били манимални. Те нямали никакви шансове да неутрализират германските суперподводници в случай на тяхната масирана употреба.

Положението на англичаните в морето било толкова отчайващо, че през септември 1940 година те били принудени да поискат от САЩ 50 стари есминци от времето на Първата световна война за борба с немските подводници в замяна на свои задморски военни бази!!!

Нещо повече, немските подводници в този период на войната напълно успешно се справяли с британския флот дори в бой очи в очи, образно казано.

Широко известен е пробивът на подводницата У-26 непосредствено в главната база на британски флот Скап-Флоу през ноември 1939 година, където тя потопила ланкора «Ройял Оук», след което успешно се върнала у дома си.

4. Немската авиация можела да нанесе ефективен удар по британския флот, защото континентална Европа била окупирана от немците, а летищата били в крайбрежните райони.

Луфтвафе би решил без никакви проблеми бомбардирането на големите бойни кораби на Британия.

След година японските летци доказали високата ефективност на въздушните удари по крупните кораби на британския флот, тогава те изпратили на дъното британския линкор «Принц Уелски» и линейния крайцер «Рипалс», независимо от тяхната пълна готовност да отблъснат въздушната атака, за разлика от американците, които проспаха нападението над Пърл Харбър.

Британският линкор «Принц Уелски» потъва в резултат на въздушна атака, декемри 1941 г

5. Обстановката във въздуха. Т.нар. въздушна «битка за Англия», в която англичаните постигнали някакви успехи, в дадения случай не е показател. Там немските изтребители били прикривани от малко бомбардировачи, действали на малка далечина и затова били недостатъчни. Прикриването на немския десант пред Ла Манша би бил съвсем друг формат на бойните действия. Изключително благоприятен за използването на всички видове ВВС на Германия. И преди всичко на изтребители. За въздушното прикриване на десантната операция тези сили стигали напълно.

Британия нямала сили да унищожи силите на морски десант.

Както по-горе казахме, Англия тогава няма боеспособна сухопътна армия, британските ВВС (летища и системата на РЛС) биха били много бързо парализирани от действията на немските въздушно-десантни войски.

Последните доказали своята висока ефективност по време на операциите срещу Белгия и Холандия.

А впоследствие при завземането на Крит. Критската операция през 1941 година, когато немските парашутисти действали срещу добре укрепилите се на острова англичани и в резултат победили разгромяващо, макар и доста кърваво, е всъщност миниатюрен модел на това, което очаквало британските острови в случай на германско нахлуване.

При това атаката над Крит била в известен смисъл даже по-тежка операция от гледна точка на съотношение на силите и особеностите на морския театър на военните действия, отколкото скокът през тесния пролив в Англия.

Операция «Меркурий». Завземането на Крит от немския десант, май 1941 г.

6. Морално-политическо състояние. Британия в онзи момент била напълно деморализирана във връзка с разгрома на Франция. Германските войски били окрилени от великите победи, от завоюването практически на цяла Европа и били готови да поставят победната точка на британска земя. И макар британците и до днес да твърдят, че щели да покажат на немците къде зимуват раците, няма исторически факти на немски десант на британските острови.

След като немците през юни 1940 година завземат британските острови Джърси и Хернси около крайбрежието на Нормандия, с достатъчно малобройно британско население, гордите брити не само не оказали никаква съпротива на агресорите, но и напълно спокойно си живели с тях точно 4 години. Даже местната британска полиция продължила да изпълнява своите привични функции практически заедно с гестапо.

Дори не споменаваме факта, че една от най-големите фашистки партии в Европа по онова време била британската партия на местния поклонник на Хитлер Освалд Мосли. А британската аристокрация била обзета от  симпатии към нацисткия фюрер.

7. Десантните възможности. Хитлер, при наличието на политическо решение за нахлуване, нямал проблем да мобилизира всички налични средства на райха и окупираните страни — от яхти, катери  до морски транспортньори. И да ги прехвърли в рамките на седмица в района на нахлуването.

8. Основен извод: през лятото на 1940 година Англия във военно отношение била практически беззащитна. Ако Германия имала желание, то тя можела да завземе Англия по-бързо от Франция.

9. Защо нахлуването не се състояло. Версията, че Хитлер се опасявал от удар в гърба от страна на СССР не е убедителна.

Излиза, че преди разгрома на Франция Хитлер не се страхувал от нищо, а веднага след капитулацията на Франция, когато станал господар на цяла Европа, започнал силно да се страхува. Странно и нелепо.

Няма военна мотивация за липсата на желание да бъде нападната и завзета Англия.

Значи причината е някъде другаде.

10. Къде?

Хитлер искал да се договори с Британия за подялбата на колониите?

А по-точно не с Британия, а със САЩ — за разделянето на света на сфери на влияние?

И затова се опасявал да завзема англосаксонската прародина, страхувайки се, че Америка никога няма да му прости това.

11. Т.е. Хитлер не можел да не разбира, че войната на Запад ще продължи и че непокорена Англия е нещо доста опасно в неговата европейска крепост. И че рано или късно тя неизбежно ще се превърне във втора опора на стретегическия военен «мост» през Атлантика и плацдарм за завръщането на англосаксите в Европа.

По такъв начин Хитлер сам съхранил този кинжал, с който по-късно ударили в гръб Третия райх.

12. Със завземането на Англия през 1940 година би завършило превръщането на Европа в непристъпна крепост.

САЩ не биха могли да изградят «мост» през Атлантика. Следователно, нахлуването във Франция през 1944 г. от британските острови би било невъзможно. От Африка — нереално. Италия немците били надеждно затъкнали като тапа в бутилка.

В резултат войната би продължила значително по-дълго. Немците биха могли да акумулират повече сили за борба със СССР. Нямало да има никакви съюзнически конвои в Мурманск с военната помощ на Запада.

Висло-Одерският  пробив на Червената армия на 600 км от Берлин, янури 1945 г.

Моралният дух на немците през 1945 г. бил достатъчно висок. Дори отрязанитe в Прибалтика и Източна Прусия немски групировки се държали почти до самия край на войната. Но ресурсите на Германия били крайно ограничени. Затова и действията на Западния фронт имали фатални последствия за Източния.

Според най-популярната версия, вермахтът атакувал СССР именно защото Хитлер се опасявал от война на два фронта. И, според думите му, през 1941 година той се чувствал «стрелец, който имал само един патрон».

В случай на ликвидирането на Англия, той не би имал особени причини да харчи този патрон за СССР.

13. Ако немците бяха завзели британските острови през 1940 г., геополитическата ситуация би останала почти в пауза за няколко години. Докато САЩ биха завършили своето атомно оръжие.

А и докато САЩ биха завършили изграждането на стратегическата си авиация.

За да подложат нацистка Европа на унищожение чрез атомна бомбардировка.

Но в случай на още по-продължителна война същата атомна бомба би получил Хитлер.

Към 1945 година той вече имал внушителен ракетен потенциал.

Водела се интензивна разработка на междуконтинентални бойни ракети.

Балистичната ракета V-2, с която нацистите обстреляли Лондон се проектирала като втора степен на междуконтиненталната ракета А-9/А-10, предназначена за обстрел на САЩ.

13. Отказът на Хитлер да нападне Англия довел до неизбежността войната да се води на два фронта и в резултат довел до поражението му.

А заедно с това спасило европейския континент от участта да бъде превърнат в атомно пепелище.

И все пак, защо Хитлер НЕ завзе Англия?

Юрий Селиванов, специално за News Front

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ;