Кампанията през 1944 година, завършила с освобождението на Киркенес и цяла Северна Норвегия пет месеца преди края на войната, костваше живота на 16 хиляди съветски войници.

Само с това руснаците заслужиха вечна слава!

В сборника документи «Норвегия-СССР 1917-1955» се цитира телеграма, изпратена в Москва от командването на Червената армия в Киркенес.

Военните имали намерение да завземат целия север на Норвегия до Нарвик и други незамръзващи пристанища и искали разрешение от ръководството.

Но Сталин казал «не» и заповядал на военните да се връщат у дома.

Освобождението на Киркенес през 1944 година било част от по-крупна операция. Генерал Кирил Марецки получил стратегическа заповед: да се отреже пътят на Вермахта към отстъпление от Карелия през Шиботн до Му и Рана — а това е марш от 1.5 хиляди километра!

С настъплението към Киркенес Червената армия се опитала да обкържи нацистите както от север, така и от изток.

Мерецки не успял да направи това, но освободил Киркенес.

Хитлер провел успешно отстъпление на своята Лапландска армия — най-голямото по време на Втората световна война — и в Норвегия към 1945 година се били събрали 400 хиляди немски войници и 100 хиляди съветски военнопленници.

Сталин си тръгнал от Норвегия по своя воля.

На отношението на Сталин към Норвегия вероято е повлияно от участието на моряците от Норвегия в полярните конвои, които доставяли в най-тежката за руснаците 1941 година оръжие и боеприпаси по линията на «Ленд лиза» от САЩ през Шотландия в пристанищата Мурманск и Архангелск.

Другата линия за снабдяване — или «път на живота» за СССР — била Транс-иранската магистрала.

В годините на войната там работели 90 хиляди ирански железопътни работници, но те били ръководени от инженера от Норвегия Уле Дидрик Лерум  (Ole Didrik Lærum) — и неговите усилия не останали незабелязани в Москва.

Третият аргумент за Сталин бил, че Норвегия активно се сражавала срещу фашизма и била боен съратник на СССР. И друго — от Норвегия Сталин трябвало да прибере 100 хиляди съветски военнопленници.

Всички тези четири обстоятелства дават разумно обяснение, защо Сталин заповядал отстъпление на Червената армия от Норвегия през 1943 година.

Що за човек бил командващият полярната кампания на СССР, генерал Кирил Мерецков?

Днес в Централния музей на Великата Отечествена война го честват като един от водещите военачалници.

Когато бях там през септември, гидът, капитан и млад историк, дори започна да спори с мен, когато казах, че Марецков в началото на войната е бил репресиран.

Но истината е в това, че Мерецков, ветеран от испанската кампания, на следващия ден след фашисткото нахлуване в СССР на 22 юни 1941 година, е бил арестуван от тайната полиция. Обвинявали го в убийството на маршал Йероним Уборевич.

Той бил разстрелян по обвинение в шпионаж в полза на немците или англичаните.

Мерецков бил арестуван на 23 юни 1941 година, обвинили го с сговор с командващия Западния фрот генерал Дмитрий Павлов, който попаднал в плен и преминал на страната на немците (по всяка вероятност авторът го бърка с генерал Власов. Павлов бил обвинен в измяна на Родината и разстрелян през 1941 година, бел.ред.).

Павлов бил обвинен за военната катастрофа на запад, довела впоследствие до 900-дневната блокада на Ленинград, започнала на 8 септември 1941 година и костваща на СССР милиони загинали.

Но смъртната присъда над Мерецков не била изпълнена.

През септември 1941 година Сталин го освободил: мястото на опитния военен било на фронта, а не на мушката на бригадата за разстрел.

Мерецков бил командирован на Ленинградския фронт и в Карелия. През септември 1941 година, едва излезнал от затвора, той оглавил Седма армия.

Сменил дрехите на затворник с генералска униформа.

Сталин бил открил, че генералът не бил виновен.

На снимката: Мерецков, Малиновский, Василевский
Така че нас са ни освободили точно войниците на Червената армия от СССР.
В жестоката позиционна война в Заполярието съветските войници с кръвопролитни боеве пробили към Киркенес…
Истината е, че 70 % от населението на Крим са руснаци.
И независимо от санкциите и канфликта с Украйна тази година с Путин се срещнаха както президентът на САЩ, така и немският канцлер.

Норвегия е единственият съсед на Русия, с когото тя за хиляда години нито един път не е била във военен конфликт.

Нещо повече, руснаците подкрепиха Норвегия през 1814 година (Шведско-норвежската война, завършила с победа на Норвегия, бел.ред.) и през 1905 г. (Шведско-норвежската уния е разтрогната, Норвегия получава независимост, бел.ред.). Двете държави бяха една до друга по време на Втората световна война.

Време е властите на Норвегия да дадат да се разбере ясно, че главнокомандващият руските войски (а те са наследници и потомци на героите от 1944 година) е желан гост на празниците по повод 75-та годишнина от освобождението на Северна Норвегия.

Да се отделя прекалено внимание на тактическите и конюнктурни съображения би означавало да объркаме мащабите в осъзнаването на историята и действителността.

Би било оскърбление, ако в резултат на логически грешки ние пожертваме благодарността си пред руснаците за тяхното мъжество.

Историческата доблест не трябва да се превръща в заложник на настоящето!

Ханс-Вилхелм Стейнфелд — кандидат на филологическите науки, журналист, писател, радиоводещ

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: https://www.vg.no/nyheter/meninger/i/3jbXXL/krigsaere-til-odel-og-eie

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;