Като си член на ЕС и НАТО, си длъжен да се съобразиш и с обща позиция, но това не означава, че не бива да имаш лично мнение.

Типичен е случаят с Македония – въпросът беше оставен на македонските и гръцките националисти да решат кой е по-първи и сработи Балканският синдром, че всички сме велики, а решението виси и при това ще се взема без наше активно участие.

Ако сам се обречеш на политическата или историческата инерция, естествено е, че ще трябва да чакаш някой да ти каже какво да направиш. Аз мисля, че България трябва по-енергично да поставя въпросите във вида, в който ги вижда. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ журналистът Валерий Тодоров:

„Мисля, че ако в момента Македония бъде приета в ЕС и НАТО, ние ще сме действително най-потърпевшата страна, защото всички тези въпроси, които ни занимават, ще легнат някъде в европейските структури без решение“.

Според Тодоров македонското общество е агресивно настроено към миналото, а българите „добродушно гледаме на тези детски игри, които обаче късат страници от нашата история“.

Историкът Александър Сивилов изрази мнение, че резултатът от референдума в Македония е знак, че хората в страната не са съгласни с това, което им казват елитите, и искат да устройват съдбата си по друг начин:

„Видяхте какъв беше процентът на участвалите в референдума – изключително нисък. Интересна беше реакцията на ръководството на ЕС, което беше доста въодушевено от резултата, и каза:

«Вижте, 90% са гласували за нас“, ама реално от 90% от 30% излиза една друга сметка – горе-долу една трета максимум да са подкрепили въобще идеята за това Македония да върви по европейски и по евроатлантически път.

Това е едно ясно изражение въобще на ситуацията в световната политика днес – благодарение на действията на много от елитите по света в днешно време демокрацията изчезва, защото се изпразва от смисъл.

Ето виждате, предлага се референдум, а резултатът е никакъв.

Въпросът е обаче, че в крайна сметка вероятно правителството в Македония, независимо от резултата, ще върви точно в посоката, която иска.

Това се случва непрекъснато навсякъде без въобще елитите да се съобразяват с мнението на населението“.

Тодоров коментира, че въпросът в референдума е чий глас е по-важен – на тези, които гласуват, или на тези, които не гласуват, тъй като не се знае какво всъщност иска втората група.

„Смятам, че Заев постигна един успех с това, че успя да вкара опозицията в една двойствена роля – „Добре, не приемате името Горна Македония (вероятно има предвид Северна Македония – бел.ред.), но това означава, че вие сте против ЕС и НАТО, тогава каква политическа платформа можем да изградим с вас, след като искате коалиционен кабинет, предсрочни избори….“ Оттук започва една политическа дилема как да се излезе от тази ситуация“…

Александър Сивилов

Александър Сивилов

Сърбия винаги е танцувала между Изтока и Запада, но едва ли ще може да продължи да го прави още дълго, защото вече ясно е показала посоката, в която върви, прогнозира Сивилов:„В тази политика, която в момента се разиграва на Балканите, всъщност не се знае кой определя мача – дали е битка между феновете, или е битка между клубовете.

Аз мисля, че в момента на Балканите се разиграва битка между клубовете, а феновете само подгряват страстите.

Време е ЕС да приеме по-хладнокръвно част от политическите процеси на Балканите, които са деликатни и не всички ги разбират, особено някой залязващи лидери.

Смятам, че беше пресилена заплахата от Русия – там се цитираха точно футболни фенове, които подгряват страстите.

За Русия стратегическият партньор е Сърбия – през Сърбия могат да се прокарват влияния в Македония, но в никакъв случай Русия няма да рискува да заложи с проблем в Македония далеч по-голяма карта, с която играе на Балканите – ключовия въпрос за Сърбия и всичко свързано през Сърбия с Косово“.

Приемането на една силно неподготвена страна като Македония в ЕС и НАТО ще се изнесе един проблем от една територия и ще го вкара в друга, завърши Сивилов.

Според него има опасност Косово да се превърне в „политически залог“ и част от проблема с посоката, по която ще поеме Сърбия.

Тодоров определи като „сериозен проблем“ това, че ЕС не може да предложи на Македония нищо толкова привлекателно, колкото е било членството за България и на Румъния.

„Наистина и пред сърбите, и пред македонците стои точно въпросът те какво ще получат и дали това е нещо хубаво или не е. Както виждаме, в момента състоянието в самия Европейски съюз вече е напълно наясно, както и в каква посока ще продължи тази система. Виждате в политиката, която водят правителствата на Унгария и на Италия, какво направи Великобритания – устоите въобще на европейската интеграция, на европейската идея вече са разклатени до дъно“, каза Александър Сивилов.

Русия има различна гледна точка за външната си политика от 2016 година е ще активизира външната си политика на Балканите, коментира журналистът Валерий Тодоров и изказа мнение, че за екипа на Тръмп Балканите не са приоритет:

„Наблюдавам една друга промяна в политиката на Русия. Даже си спомням, че 2001 година Путин го формулира по един категоричен начин – ще влияем там, където имаме икономически ресурси да влияем. Мисля, че Русия няма потенциала в момента да поддържа една широка фронтова линия, грубо казано.

Затова те разчитат на базови страни – такъв типичен пример е със Сирия – ключова страна, която може да влияе на процесите на континента или върху глобални процеси.

Смятам, че един такъв залог в момента е Сърбия, а Македония е някаква производна от всичко това.

Руската политика, според мен, няма да бъде така агресивно налагана, а по-скоро ще използва всичко онова, което наричаме мека дипломация“, каза още Тодоров.

«Силов вариант за участие на Русия на Балканите е изключен», категоричен е Сивилов.

Тагове: ; ; ; ; ;