Тимъти Гартън Аш в статия за «Гардиън» пише, че в близките осем години, ако Тръмп бъде преизбран, НАТО ще се разпадне, защото след студената война необходимостта от алианса е отпаднала.

Тръмп се обръща с гръб към Запада, не защото това е негов избор — това е решение на целия американски народ, който поставя себе си над другите. Той дори твърди, че САЩ ще изгубят войната за хемегония с Китай, защото това е необратим процес.

Може ли Доналд Тръм да се държи още по-зле? Да, може. Но нашата зацикленост около неговата ужасяваща същност, която за пореден път се прояви тази седмица, по време на сесията на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк, ни пречи да видим тези по-мощни сили, които стоят зад феномена Тръмп.

Намирайки се в последните няколко дена във Вашингтон, аз се опитах да разбера, какво може да остане от Трансатлантическия Запад, когато Тръмп напусне сцената през януари 2021 година или — дай Боже — по-рано.

Отговорът на този въпрос изглежда твърде мрачен.

Дори в случая на развитие на събитията в най-добрия сценарий САЩ и неговите международни партньори няма да могат да се справят и да се върнат към предишните отношения така, както това се случи след епохата на Уотъргейт и Виетнам.

Този път всичко е различно, причините за това са както вътре, така и извън пределите на  САЩ.

Да, Тръмп наистина носи лична отговорнот за значителна част от нанесената вреда.

В известната анонимна статия в New York Times високопоставен чиновник от неговата администрация написа:

«В своите публични изявления и частните разговори президентът Трмъп демонстрира симпатия към автократите и диктаторите, такива като президента на Русия Путин и лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, и почти не цени връзките, които обидиняват нас с нашите съюзници и съмишленици.

Тази седмица Тръмп отново демонстрира това в своето обръщение към Генералната асамблея на ООН.

Той е активист на фронта Си-Путин-Орбан — този невероятен интернационал на националисти — и заклет враг на либералния ред».

Във Вашингтон попитах американски чиновници, кой може да е този анонимен автор. Някои считат, че това е човек от обкръжението на вицепрезидента Майк Пенс, когото президентът не може да уволни и който може да спечели повече от всички, отслабвайки позициите на президента.

Но най-интригуващото предположение беше Джон Хантсман, който в момента заема поста посланик на САЩ в Русия и който може да участва в надпреварата в Републиканската партия. Разбира се, и двамата откричат, че са автори на тази публикация.

Но понастоящем всички ми казват, че «Тръмп контролира Републиканската партия».

Ако последствията от разследването на Мълър не достигнат мащабите на Уотъргейт, ако Тръмп лично успее да се задържи, а икономиката продълже да расте, той може да бъде преизбран за втори път.

Сега дори е трудно да си представим, какви могат да бъдат последствията от пълни осем години управление на Тръмп за трансатлантическите отношения.

Но дори в случай на развитие на събитията по най-добрия сценарий САЩ, както изглежда най-вероятно, няма да могат да си върнат ролята на лидер в международните отношения, както това се случваше след предишни кризи.

За тези четири години светът около САЩ ще се промении, но и самите САЩ ще се променят.

Докато САЩ и Великобритания са полудели от заплахата от страна на Русия, истинският стратегически противник и глобален идеологически съперник на Запада, Китай, непрестанно разширява своето влияние на всички континенти.

Ако Брекзит се състои — лично аз считам, че той трябва да се предотврати чрез провеждането на втори референдум — тогава, както неотдавна написа американският външнополитически аналитик Уолтър Ръсел Мид, тежкият развод между Обединеното Кралство и ЕС още повече ще отслаби привързаността на САЩ към сътрудничеството с Европа.

Но независимо от тенденциите зад граница, този процес вече върви вътре в САЩ.

Атлантизмът на Америка намаля, продължава да намалява и ще продължава да намалява в бъдеще.

Главата на един аналитичен център във Вашингтон ми каза:
«Това е като да влезеш в църква и да откриеш, че половината пейки са празни».

Той има предвид този външнополитически елит, който изпълнява своеобразната роля на хор на атлантистите.

Широките маси в Америка никога не са горели от желание да посещават тази църква.

Ако погледнем от прозореца на стаята ми в хотела, може да се види паметника на генерал Джон Пършинг и Мез Аргонското настъпление, което точно преди 100 години, през 1918 година, помогна да се сломи съпротивата на германската армия и непосредствено доведе до сключването на примирието на 11 ноември.

Участието на Америка в Първата световна война стана първият знаков момент за трансатлантическия геполитически Запад.

Но след тези събития САЩ в продължение на две десетелития се съсредоточиха върху своите вътрешни дела, докато европейските демокрации се превърнали в жертви на фашизма и комунизма.

Едва атаката пред 1941 година на японците над американския тихоокеански флот в Пърл Хърбър застави Франклин Рузвелт официално да се намеси във Втората световна война.

Но през 1945 година САЩ отново се съсредоточиха върху вътрешните си проблеми.

Томас Райт от Брукингския институт ни припомня, че посланикът на САЩ в СССР Аверел Хариман отбелязва, за американците «искали да оправят всички наши разногласия с Русия, а след това да отидат на кино и да пият кола».

Нужна била цялата решимост на президента Хари Трумън, цялото красноречие на Уинстън Чърчил в неговата Фултънска реч и цялата жестокост на Йосиф Сталин, за да се върне вниманието на САЩ.

Един бивш държавен секретар ми каза, че широката аудитория в САЩ малко се интересува от въпросите на външната политика. Всеки, който е виждал американски летища, пътища, влакове и училища, може да разбере, защо американците искат на първо място да се концентрират върху тяхното обновление, а не върху възстановяването на летищата и училищата в Афганистан или Ирак.

«Америка над всичко» — това е не само лозунг на Тръмп. Това е мисленете на цялата страна.

Тръмп е ужасен, но в настоящата ситуация той не е толкова причина, а следствие.

Проблемте около разминаванията вътре в трансатлантическия съюз съществуваха и преди появата на Тръмп, те лежат много по-дълбоко, ще се запазят дори и след напускането на Тръмп от сцената.

Трансатлантическият Запад и до днес си остава мощно, мускулесто тяло — с блуждаещ разум, отслабнало сърце и разбита душа.

Превод и редакция: Петя Паликрушева, която се наслеждава на последното изречение.

Източник: https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/sep/28/trump-america-europe-united-states

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;