(статиите от чуждестранните медии изразяват единствено оценката на чуждите медии, но не и позицията на редакцията. Публикуваме ги, за да предоставим възможност на читателите си правилно и самостоятелно да се ориентират в международната обстановка, бел.ред.)

Превод от изданието Haaretz, Израел:

Изминаха 45 години от момента, в който руската мечка бе изгонена от Близкия Изток по време на войната на Съдния ден, но ето, че тя се върна.

Сега, както и тогава, Русия не е наш съюзник, а руснаците не решават проблемите — те ги създават.

Русия: Израел носи отговорност за сваления над Сирия самолет, той тенденциозно ни въведе в заблуждение.

  • Нетаняху предупреждава Путин: С-300 е в ръцете на безотговорни хора и това поставя под заплаха целия регион.

  • След като бе свален самолета-разузнаваче, Русия доставя на режима на Асад комплекса С-300.

«Страхувайте се от данайците, носещи дарове». С тези думи жрецът Лаокон предупреждаваше жителите на Троя за коварството на древните гърци. Но троянците не взеха предвид предупреждението и вкараха в града даровете на своите врагове — празния отвътре дървен кон. През нощта гръцките войни тайно се измъкнаха от вътрешността на коня, отвориха градските врати и завзеха Троя.

Предупреждението на Лаокон стана символ на подозрителността, с която трябва да се отнасяме към врага, когато той започва да те обсипва с милостиня. Спомням си думите на жреца всеки път, когато на премиера на Израел бе оказван царски прием в Кремъл.

Президентът Владимир Путин обсипваше Бинамин Нетаняху с многобройни почести, а израелското правителство считаше вазимодействието между Армията на отбраната на Израел и руските въоръжени сили за решен въпрос.

Но когато сирийците свалиха руския разузнавателен самолет, цялата хармония и общи интереси се разбиха на парчета.

Настана моментът на преоценка на ценностите, време е да разберем, че 45 години след като руската мечка бе изгонена от Близкия Изток по време на войната на Съдния ден, той се върна и заплашва Израел.

Сега, както и тогава, Русия не е наш съюзник, руснаците не решават проблемите — те ги създават.

Защото те стопанисват Сирия, а иранската армия, Сирия и «Хизбулла» могат да укрепнат и да се усилят само под тяхна защита и покровителство.

Затова взаимодействието по въпросите за сигурността,  в името на което запазване командващият ВВС на Израел унизително бе повикан в Москва, може да се окаже капан.

Руснаците могат да баламосват Израел и да го подмамват, докато оста на на злото не разположи военното си присъствие в Сирия и Ливан и не блокира напълно въздушното пространство за израелските ВВС.

Тревога предизвиква също ситуацията, налагаща се в западна Сирия.

Руснаците създадоха в Тартус на брега на Средиземно море крупна военно-морска база.

За три години руският ВМФ още повече се приближи към израелските газодобивни установки, а това може да се превърне в реална заплаха.

Нещо повече, контролът на руския ВМФ над източното Средиземноморие може да създаде опасност не само за добива на природен газ, но и за неговите доставки.

Планът за прокарването на тръбопровод от израелското крайбрежие през Кипър в Гърция и Италия може да се превърне в заложник на Путин.

Руско-иранската ос, чието съществуване всячески се отрича, също укрепва. Руснаците и иранците днес контролират значителна част от нефтопровода, положен на стотици километрни от иракския Киркук до пристанище Триполи.

Този построен през 1930-те години тръбопровод, чието разклонение достига до Хайфа, спря да прехвърля нефт преди много години. Но по построения по онова време път иранците днес прехвърлят оръжие и бойци в Сирия и Ливан.

Ключовият въпрос е в това, няма ли намерение Путин да се възползва от този маршрут за прехвърляне на нефт от Иран чрез Ирак и Сирия в пристанище Тартус, а след това да го продава в Европа без посочване на източника на доставка.

Между Русия и Иран могат да се формират близки интереси по повод използването на тръбопровода, тогава Техеран ще получи възможност да избегне ембаргото, въведено против неговия неф от САЩ.

Контролът на Русия и Иран над този тръбопровод създава заплаха не само за Израел.

Това трябва да безпокои САЩ и всички негови съюзници.

Бидейки фронтова държава, Израел е задължен да промени своята стратегия.

Той трябва да провежда политика на «уважение и подозрителност» по отношение на Русия и да изведе администрацията на Тръмп от парализата.

Неизбежно възниква въпросът: всичи ли играчи, които са на наша странна, играят играта с чисти ръце? Откровено казано, длъжна съм да кажа, че скоро ще започне да ми липсав Барак Обама.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: Haaretz, Израел

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;