Тъкмо си помислим, че сирийската война не може да стане по-трудна и тя се усложнява.

В небето над Средиземно море сирийските ракети свалиха съюзен самолет-разузнавач на Русия, вземайки го за израелски бомбардировач.

В черноморския курорт Сочи президентите на Русия и Турция разработват план, според който Турция ще използва своя контрол над част от провинция Идлиб, за да разоръжи най-опасните екстремисти-джихадисти, включително чеченци, уйгури и други чужденци, а също сирийски фанатици.

Да обърнем внимание на две обстоятелства.

Първо — разпространението на намеса отвън в процеса, който започна през 2011 година като изключително сирийски — уж борба са реформи.

Второ — главната и незаменима роля на Русия.

На югозападната граница на Сирия, близо до окупираните от Израел Голански възвишения действа руска военна полиция, за да не допусне в района проирански въоръжени части, т.е. да не се провокира Израел.

Също разнопланови са и отношенията на Русия с Турция.

Тя осъжда окупацията от Турция на териториите в северна Сирия, в това число в някои райони в провинция Идлиб, но използва присъствието на Турция, за да изиска от нея разоръжаването на джихадистите, които самата Турция подкрепяше някога.

Турция и по-рано обеща да се бори с екстремистите, но тези обещания не доведоха до нищо.

В една от частите в Идлиб продължават да се концентрират сирийските правителствени войски, както и руската авиация за настъпление срещу други терористи, които са против Асад.

От външните играчи тук участват Великобритания, Франция и САЩ.

Те разгърнаха мощна кампания за предотвратяването на руските бомбардировки.

Макар да действат отчасти от хуманитарни подбуди, със своите призиви те преследват по-малко благородни цели.

Те искат да отсрочат успеха, който в близко време ще постигне сирийската армия и нейните руски съюзници, възстановявайки контрола над последния регион в централна Сирия, който е в ръцете на опозицията.

Великобритания, Франция и САЩ, а също арабските монархии от Персийския залив взеха непосредствено участие в гражданската война в Сирия, откакто през 2012 година се милитаризира въстанието срещу Асад.

Те оказват помощ и финансират въстаническите бойни групировки, включително екстремистите-джихадисти.

Призивите да се прекрати огънят, това е само начин да се помогне на въстаниците, а не на гражданските лица, които те управляват, при това често с жестоки методи.

Има значително по-добър начин да се защитят тези два милиона или повече мирни жители, с които сега е преизпълнен Идлиб, много от хората са във временни лагери и живеят в ужасяващи условия.

Трябва да се намери начин за политическо регулиране, при което въстаниците да признаят своето поражение и да предадат оръжието си.

За последните две години сирийското правителство сключи с различни въстанически групировки над сто договора за капитулация.

Тези споразумения послужиха на хиляди въстаници да напуснат обсадените райони.

Болшинството от тях бяха прехвърлени в Идлиб.

Сирийската войска дори разреши на въстаниците да вземат със себе си пушка и лично оръжие и ги прехвърлиха с автобуси, предоставени от властите.

И ако Турция действа в районите в провинция Идлиб, намираща се под контрола на организацията  «Хаят Тахрир ал-Шам» (бившата «Джабхат-ан-Нусра», филиал  на«Ал-Кайда», то другите райони се намират под влиянието на бойците от 

«Ахрар аш-Шам» и «Харакат Нуредин аз-Зинки», две групировки, с които са свързани западните спецслужби.

Има също група, известна като «Белите каски», която се финансира от Британия, Франция и САЩ.

За цялото време на войната се твърди, че Асад  убива своя народ. Но по същата логика въстаниците също убиват своя собствен народ.

Виновни за този битка са отчасти правителствата на западните страни.

Заемайки правилна позиция по отношение на Идлиб, те могат да започнат да се реабилитират и отчасти да загладят вината си.

Автор: Джонатан Стил

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;