Преди седмица, в предаването „Събота 150“ журналистът Мохамед Халаф предвиди, че Русия и Турция ще се разберат за отлагане на офанзивата на сирийската правителствена армия в областта Идлиб. В понеделник президентите Путин и Ердоган действително постигнаха договорености и затишието по фронтовата линия продължи.

Също в понеделник — часове след новината за споразумението между руския и турския лидер в Сочи — се случи още едно събитие — руски военнослужещи загинаха, след като разузнавателен самолет „Ил-20“ от базата в Хмеймим, беше свален от ракета на сирийската противовъздушна отбрана, изстреляна, както твърдят от руското министерство на отбраната, по израелски бомбардировачи.

10 октомври се очертава като ключова дата за бъдещето на 1 500 000 жители на Идлиб и още толкова бежанци, дошли в областта от други части на Сирия.  Дотогава, според подробностите, огласени след срещата в Сочи,  трябва да бъде създадена „демилитаризиран пояс“ по протежение на линията на съприкосновение между бунтовниците и сирийските войски. От тази територия с ширина от 15-20 километра трябва да бъдат изтеглени всички танкове, оръдия и ракетни установки като гаранция срещу възможна ескалация на боевете.

Доколкото разбирам, така наречената война срещу тероризма не е отменена. Ще има въздушни удари. Ще има и боеве между въоръжени групировки и така наречените терористи.“, каза ръководителят на хуманитарните операции на ООН в Идлиб Ян Егеланд след съвещание с руски и турски дипломати в четвъртък.

Той призова Москва и Анкара да пощадят цивилните и да запазят отворен пътя за доставки на храни и медикаменти от Турция:

Тази животоподдържаща линия не бива да бъде прекъсвана. Надяваме се, че сраженията ще бъдат предотвратени. Напълно законно е и даже е препоръчително да се говори с въоръжени мъже, дори с такива, които са в списъците на терористичните организации, за да се сложи край на конфликта без проливане на кръв на мирни хора.

Норвежкият дипломат визира най-голямата сила сред бунтовниците в Идлиб — групировката „Хаят Тахрир ал Шам“, в ядрото на която стои бившето сирийско разклонение на „Ал Каида“ — Фронтът Ан Нусра.

По несигурни изчисления, групировката разполага с 10 хиляди бойци — добре въоръжени, опитни и мотивирани.

След дълги колебания, по-рано този месец Турция я причисли към списъка си от терористични организации.

Да бъдат убедени джихадистите е да се оттеглят от подлежащата на „демилитаризация“ зона няма да е никак леко, особено за времето до 10 октомври, смята Леонид Исаев от московската Висша школа по икономика.

Сроковете, разбира се, са нереалистични. По всяка вероятност нито един от тях няма да бъде изпълнен. Договореното не е мир, нито дори пълноценна пътна карта. Тя трябва да бъде уточнена. Съмнявам се, че ще ни е лесно да постигнем обща формула за реализиране на този меморандум.

Пречка пред военното решение на въпроса представляват разногласията между руските и турските военни за въздушните операции:

Боим се да не загубим контрола върху въздушното пространство над Идлиб. Затова предлагаме на турците да намерят алтернативни начини да се справят с Хаят Тахрир ал Шам, като ги отделят от другите бунтовници, без да прибягват до пълномащабни действия, подобни на януарската операция срещу кюрдите в Африн. Турците твърдят, че да се постигне това в кратки срокове е малко вероятно.“, обясни Исаев.

Надежда, че руско-турското споразумение ще се задържи, все пак има, предвид заинтересуваността на Москва от политическо решение на въпроса.

Никълъс Херас от Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон определя договореностите с Ердоган като голям успех за Владимир Путин:

Споразумението с Турция за деескалация на конфликта в Идлиб е отличен резултат за Русия. То позволява на руснаците да предотвратят мащабен конфликт, който би изтощил войските на съюзника им — сирийския президент Башар Асад. Такъв конфликт би довел до десетки хиляди жертви и стотици хиляди бежанци и да забави нещо, което Русия отчаяно желае — отпускането на милиарди долари за възстановяване на Сирия.

В Москва отчитат увеличаване на политическите рискове, поради зачестилите репортажи за готвена нова химическа атака, съчетани с предупреждения от Запада, сочи Леонид Исаев:

Провокации с използване на химическо оръжие, отчитайки че сирийският режим не е с най-доброто реноме — а между другото и Русия, предвид развитието на случая Скрипал — няма да се отразят много благоприятно на руската репутация. Отново ще прозвучат обвинения, че Москва прикрива сирийския режим, който използва химическо оръжие срещу собствените си граждани. Това отново ще разбуди дискусията за санкции срещу Русия.

Според сведения на агенция Ройтерс, непосредствено след провала на срещата в Техеран на 7 септември и в дните до срещата в Сочи на 17-ти Турция е увеличила оръжейните доставки за своите съюзници в Идлиб и прати големи подкрепления за военните си постове, разположени по цялата граница на областта. Възможно е тези действия и предупредителните изявления, че всяко посегателство върху постовете ще бъде възприето като агресия против самата Турция, да са подействали психологически върху Москва.

Очевидно е, че Турция е оказала силен натиск. В случай на пълномащабна офанзива имаше висок риск от турско-руско военно стълкновение. А силите на двете страни общо взето са относително еднакви“, отбелязва Исаев.

Изглежда обаче, че рискът от руско-турска конфронтация може да намалее само при увеличаване на риска от друг конфликт — между Турция и съюзниците й, от една страна, и джихадистите, господстващи в Идлиб – от друга. От това се опасява шефът на хуманитарните операции в Сирия Егеланд. Според Никълъс Херас, турската военна интервенция е логическа последица от договореностите в Сочи:

Споразумението позволява на Русия да прехвърли върху Турция, а чрез нея — и върху Съединените щати, задължението да отстранят «Ал Каида» и съюзниците ѝ от Идлиб. То налага на Турция да поеме повече рискове срещу местните джихадисти. Те няма да се откажат от властта си доброволно. Малко са сценариите, при които няма да се наложи Турция и бунтовниците, които тя поддържа, да пролеят кръвта на джихадистите. По-вероятният сценарий е да се стигне до конфликт.

При неизяснената ситуация около Идлиб, свалянето на руския разузнавателен самолет от „приятелския“ огън на сирийската ПВО недалеч от Латакия в началото на седмицата внася нов елемент на объркване в сирийския пъзел. Разбираемо, реакцията на руското военно министерство в лицето на генерал Игор Конашенков беше гневна. Непонятна бе насоката на гнева на руския генерал — срещу израелските военновъздушни сили, нанасяли удари срещу военни обекти в района на пристанището:

Прикривайки се зад руския самолет, израелските летци го подложиха под огъня на сирийската противовъздушна отбрана. В резултат Ил-20, чиято ефективна отразяваща повърхност е по-голяма от тази на Ф-16, беше свален от ракетен комплес Ес-200. Израелските средства за управление и летците на Ф-16 не е имало как да не видят руския самолет, тъй като той захождаше за кацане на височина 5 километра. Въпреки това, те умишлено се решиха на тази провокация.

Руският анализатор Леонид Исаев не е убеден в прибързаните обвинения, които бяха отхвърлени и от израелското правителство:

За мен най-важният въпрос сега е дали сирийците са действали умишлено или пък всичко е станало случайно, предвид ниската квалификация на своите военни. Сирийската армия допусна неведнъж грешки от подобен род.

Думите на президента Владимир Путин бяха по-премерени, когато каза, че свалянето на Ил-20 е резултат от трагична поредица от случайности.   Повечето анализатори са на мнение, че инцидентът с Ил-20 няма как да доведе до разрив между Русия и Израел:

Заявлението на Путин показа колко далеч от истината се оказаха онези, които очакваха, че събитията ще се развият по аналогия с конфликта с Турция след свалянето на руския Су-24 от турските сили през 2015 година,“ отбеляза Леонид Исаев.

Нито Русия, нито Израел искат конфликт помежду си в Сирия. Вярвам, че премиерът Нетаняху и президентът Путин се опитват да поддържат работещи отношения. Москва не иска да допусне конфликт между Израел и правителството на Башар Асад. Израелците пък залагат на това, че в бъдеще руснаците ще работят за отстраняване на иранското присъствие и възстановяване на дългогодишните си интереси в Сирия,“ посочи Никълъс Херас.

Анализ на Добрин Йотов

БНР

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;