В края на август 2018, на срещата си с посланиците на Украйна, президентът на страната Петро Порошенко съобщи, че по време на форума на върха Украйна — Европейски съюз, провел се на 9 юли в Брюксел, е предложил на някои държави членки на ЕС да «поемат патронажа» над редица градове в източната част на страната, в близост до границата със самообявилите се Донецка и Луганска републики.

Официално обявената цел е, те да помогнат за възстановяването на инфраструктурата, икономическото развитие и гарантиране на нормалното функциониране на въпросните селища.

Според Порошенко, Германия например, следва да поеме патронажа над град Краматорск, Гърция — над Мариупол, Великобритания — над Волноваха и т.н. (в тази връзка е интересно, дали заминалият си наскоро от страната ни посланик Микола Балтажи е предложил някой украински град и на българското правителство).

Всъщност, истината е, че от 2014 насам цялата Украйна се намира под «патронажа» на ЕС, който финансира различни програми в страната, благодарение на което тя все още не е фалирала. За съжаление, гигантската корупция пречи тази немалка европейска финансова помощ да бъде използвана по предназначение.

В тази връзка, мнозина коментатори тълкуват новата идея на Порошенко като отчаян опит да измъкне допълнителни средства от страните членки на Съюза и, паралелно с това, да се облекчат ангажиментите на украинската държава към предадените под «европейски патронаж» райони на страната.

Много показателно е обаче, че Киев очевидно няма никакво желание да даде под «патронажа» на Унгария например, някой град от т.нар. Задкарпатска Украйна, където живее компактно унгарско малцинство, нарушаването на чиито права, драстично влоши през последните месеци отношенията между двете държави.

Очевидно е, че украинските власти няма да поканят и Полша да поеме патронажа над някои от градовете в северозападната част на страната, като Лвов например, и едва ли ще предложат на България патронажа над Болград, където живеят много етнически българи (и където е роден самият Порошенко), въпреки, че икономическата ситуация във всички тези региони никак не е добра.

Впрочем, Киев едва ли е информирал потенциалните «донори», че поемайки «патронажа» над такива градове, като Краматорск, Волноваха и Мариупол, рискуват да се окажат на «фронтовата линия» с бунтовниците от Източна Украйна, тъй като договорената в рамките на Минската група демилитаризация на региона така и не се случи и то тъкмо по вина на украинските власти.

Очевидно е, че Киев се стреми към инкорпорацията на бунтовническите републики в Донбас при условия, силно разминаващи се с Минските споразумения, които официално се смятат за единствената основа за разрешаване на конфликта в Източна Украйна.

Тук е мястото да напомня, че сред гарантите за изпълнението на тези споразумения са Германия и Франция, които Порошенко се стреми да ангажира с идеята за «патронажа». Освен това обаче, именно тези две страни се смятат за икономическите «локомотиви» на ЕС.

Както е известно, през декември 2017 Съюзът подписа с Украйна споразумение за отпускането на 50 млн. евро за нуждите на контролираните от Киев райони на Донбас. Освен това, в края на юни 2018, Съветът на ЕС одобри нов пакет за макрофинансова помощ на Украйна на стойност до един милиард евро, ако страната изпълни определени условия.

В тази връзка ще напомня, че Киев така и не получи цялата сума по предишната подобна програма, одобрена още през 2015, тъй като не съумя да изпълни повечето от поставените му условия, особено в сферата на борбата с корупцията.

Впрочем, при положение, че според германски медии, мащабите на корупцията в Украйна в момента са достигнали такива размери, че само на митниците държавата губи по 4 млрд. евро годишно, едва ли можем да се съмняване, каква ще е съдбата и на средствата, които евентуално могат да бъдат отпуснати в рамките на «патронажа».

Ако пък Киев разчита с течение на времето да «разпространи системата на патронажа» и върху територията на двете сепаратистки републики в източната част на страната,  според повече експерти, това би могло да има катастрофални последици за самата Украйна, тъй като ескалацията на конфликта в Донбас неизбежно ще доведе в крайна сметка до тежко поражение на украинската армия в региона, защото Москва със сигурност няма да допусне нова война в близост до границите си, още по-малко пък насилственото ликвидиране на самопровъзгласилите се източноукраински републики.

Иван Георгиев, Геополитика

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;