Световноизвестният американски икономист Пол Робин Кругман е роден през февруари 1953. Завършва Йейлския университет, а след това и Масачузетския технологичен институт, където става преподавател през 1979 (от 1984 е професор).

През 1982-1983, т.е. при управлението на президента Рейгън, Кругман е съветник в Белия дом. По-късно преподава в Станфордския и Йейлския университети, както и в Лондонското училище по икономика. От 2000 е професор в Принстънския университет.От 2010 насам Кругман е президент на Източната икономическа асоциация.

През 2008 печели Нобеловата награда за икономика за научния си труд, обясняващ моделите на международна търговия и географска концентрация на богатството.

Кругман е автор на десетки книги и стотици статии в най-авторитетните периодични издания в света. Смятат за го за един от 15-те най-влиятелни икономисти на планетата.

Интервюто с проф. Пол Кругман публикуваме с любезното съдействия на Юлия Самаева и ZN.UA.

— Г-н Кругман, застрашени ли сме от нови икономически кризи, като тази от 2007-2008?

— Винаги има кризи, но поне аз не виждам засега на хоризонта някакви реални заплахи. Не се забелязват никакви признаци, че светът е на прага на дълбоки сътресения, сравними с кризата от 2008. Често обаче кризите избухват неочаквано и трябва да сме готови за това. Просто, защото не всичко може да бъде предвидено. Това, което наистина ме безпокои е, че светът въобще не изглежда подготвен за евентуални бъдещи кризи. Според мен, въпреки всички сътресения, които глобалната икономика преживя през последните години, нивото ни на готовност остава крайно недостатъчно. Разбира се, има хора, които са си направили изводи от случилото се, т.е. научили са си урока.

Проблемът обаче е, че повечето от тях са в университетите, а не ръководят най-мощните световни икономики. Досадно е, но онези, които в момента държат лостовете на властта, едва ли са си направили необходимите изводи. Погледнете например, що за хора оглавиха Федералния резерв на САЩ след кризата — това са същите, които по време на самата криза ни внушаваха, че на бива да се намесваме в развиващите се процеси, че лошото може и да ни се размине и, че нищо страшно няма да се случи.

В крайна сметка обаче, те бяха наградени за допуснатите грешки. Което говори за това, че политиците на практика така и не са разбрали, какво точно се случи, т.е. не са си направили и съответните изводи нито пък са придобили някакъв опит.

— А какво ви говори вашият собствен опит? Как държавата следва да реагира на кризисните явления в икономиката и как би могла да се подготви за тях?

— Най-важното е, че тази продължителна криза, която на практика все още не сме преодолели, доказа определящата роля на държавата за справянето с кризисните явления, т.е. необходимостта от държавна намеса в пазарните механизми и — буквално — преминаване към ръчно управление на ситуацията. В условията на криза правителството трябва да действа активно в икономическата сфера и тъкмо това е основният урок, който би следвало да научат политиците. А първото, което трябва да направи едно правителство, е да намали бюджетния дефицит и да потърси нови източници на средства. Ако тази криза все пак ни научи на нещо, то е, че активната правителства политика е определяща за преодоляването на кризисните явления. Тоест, кризата може да бъде преодоляна само с активната намеса на държавата в икономическите процеси.

— Наскоро бившият шеф на американския Федерален резерв Алън Грийнспан изрази опасения, че САЩ са застрашени от поредна криза. На всеки няколко месеца пък ставаме свидетели на мрачни прогнози за края на ерата на долара. Според вас, наистина ли позициите на долара са сериозно застрашени?

— Ни виждам някакви заплахи за долара. Според мен, той още дълго ще продължи да играе ролята на универсална световна валута, въпреки прeдизвикателствата, пред които периодично бива изправян. И, което и най-важното, все още не виждам алтернативи на долара. Разбира се, имаше един момент, когато еврото укрепна дотолкова, че можеше да се конкурира с долара, но тези времена отминаха след началото на кризата в еврозоната. Видяхме, че използването на една и съща валута от много различни икономики е погрешен път и еврото едва ли ще може да укрепне дотолкова, че да измести долара. Все още е много далеч от това. Поне в момента няма реална алтернатива на долара. Но дори и да се появи, това няма да е проблем. На практика, няма абсолютно никакво значение, коя валута играе ролята на универсална. Тоест, каквото и да се случи, промяната няма да бъде рязка и болезнена, а процесът на «преход във властта» ще бъде постепенен, продължителен и практически незабележим за обикновените хора.

— «Доларизираните» държави обаче, следят много внимателно съдбата на долара, защото са силно зависими от него….

— Всъщност, в това няма нищо лошо. Използването на долара осигурява по-голяма свобода и независимост. Това е универсална валута. Следва да сте наясно обаче, че много от онези държави, които са разположени далеч от САЩ, обикновено търгуват предимно с държави с други валути. Ако вашата икономика например, не е интегрирана с икономиката на САЩ, но пък е интегрирана с тази на ЕС, няма никакъв смисъл от прекалената и доларизация.

Защото това ще означава тя да се окаже в задънена улица. Разбира се, доларизацията на някои държави е станала факт, просто защото навремето пред тях не е имало други стабилни алтернативи. Но, ако ситуацията междувременно се е променила и те са успели да стабилизират своята икономика и собствената си валута, вече няма логични причини тази икономика да продължи да е силно «доларизирана».

Всички прекалено доларизирани държави следва да укрепват собствените си валути и да ги предпочитат, защото подценяването на националната валута на вътрешния пазар също влияе върху нейната стабилност, както и върху стабилността на съответната икономика, като цяло.

— А какво мислите за т.нар. «криптовалута», като биткойна например — дали става дума за еволюционен скок или за поредния сапунен балон?

— Смятам, че всички криптовалути са балони, при това изключително нестабилни.

—  Според вас, това което преживява в момента Европа, е криза на самата еврозона или става дума за икономически проблеми в отделни държави членки на ЕС?

— Самият аз съм сред критиците на еврозоната. И наистина смятам, че налагането на обща валута на различни икономики е грешка. Според мен, повечето от кризисните явления, с които се сблъска Европа, възникнаха именно заради приемането на еврото. В същото време обаче, икономиката на ЕС си остава изключително мощна световна икономика. Икономическите трудности, с които се сблъсква сега Съюзът, са абсолютно управляеми явления и дори и аз, макар отдавна да критикувам еврозоната, смятам, че в момента в ЕС не се случва нищо, което да поражда сериозна тревога.

— А имаме ли основание да говорим за смяна на лидерите на глобалната икономика?

— Винаги следва да имаме предвид, че ще е необходим доста продължителен перид от време за да може някоя икономика наистина да излезе на предни позиции, редом с водещите държави в света.

Разбира се, резултатите, постигнати от Китай, са смайващи, но трябва да сме наясно, че китайците тръгнаха по този път преди повече от 30 години и едва през последните пет години за Китай започна да се говори като страна, демонстрираща изключителни темпове на икономически растеж и претендираща за глобално лидерство.

При всички случаи обаче, Китай е кандидат за членство във «висшата лига». Същото врочем, се отнася и за Индия, защото нейният потенциал на практика е по-голям, дори от този на Китай. Все пак, не бива да забравяме, че Индия се нуждае от време за тези трансформации. Освен това, предвид геополитическите рискове, днес е трудно да прогнозираме нещо със сигурност.

— В съвременния свят се задълбочават финансовите диспропорции, както и диспропорциите между материалните и нематериални активи. До какви последици ще доведе това в бъдеще?

— Действително, натрупаните финансови средства са прекалено много, значително повече, отколкото са възможностите да бъдат инвестирани някъде. Освен това е много сложно да бъдат контролирани фундаменталните причини за този феномен. В частност, един от основните фактори за тези диспропорции, е демографията. Населението на зрелите икономики остарява и този процес е естествен и необратим. А това оказва влияние не само върху обема на спестяванията, но и води до провали на трудовия пазар, тъй като трудосопособните хора са все по-малко, по-малко са и идеите, както и вариантите за тяхната практическа реализация. Истината е, че научно-техническият прогрес се забавя и това се забелязва все по-ясно.

Невъзможно е да контролираме или да променяме подобни фундаментални тенденции, затова трябва да свикнем с тях, да търсим други възможности и да се готвим за последиците. Именно факторът на финансовите диспропорции ни прави уязвими, защото не можем да си позволим високи лихвени проценти, дори ако икономическата ситуация изглежда стабилна. И, съответно, ако състоянието на икономика се влоши, вече няма да можем да понижим лихвените проценти за да разрешим проблема. На практика, в много държави вече не разполагаме с подобен иструмент за регулиране на кризисните ситуации.

— След като засегнахте демографията, виждате ли изход от «пенсионната криза», с която се сблъскват много европейски държави?

— Едва ли ще можем да преодолеем демографските тенденции, но можем да решим проблема, повишавайки производителността на труда, за да увеличим по този начин приноса на всеки отделен човек за пенсионната система.

— Това обаче ще доведе до ръст на финансовото бреме…

— Разбира се, има такъв проблем. Не за всички страни, защото има икономики, които се отнасят спокойно към нарастването на данъчното натоварване, за повече обаче, това наистина е неприятен процес. Не само извън ЕС, но и вътре в Съюза, има държави, които преживяват аналогични трудности, като Португалия например. Чудо обаче няма да се случи и всеки вариант за излизане от пенсионната криза ще се окаже неприятен за обществото.

— Дали обаче, увеличаването на данъчното бреме няма да доведе до ръст на т.нар. «сенчеста икономика»? В редица европейски държави например е популярна тезата, че за да бъде ограничена «сенчестата икономика» трябва да бъде намалено данъчното натоварване.

— Всъшност, за да накараме бизнеса да излезе от «сянката», трябва да сме наясно, как точно съумява да работи в «сянка» и да го лишим от подобна възможност. Защото има моменти, когато на държавата се налага да увеличи данъчното натоварване по съвсем обективни причини и това решение не бива да зависи от настроенията в бизнес средите.

— А възможно ли е, в перспектива, сегашната миграционна криза в ЕС да доведе до подобряване на демографската ситуация в застаряващата Европа?

— Разбира се, особено ако става дума за трудова миграция на млади хора. Между другото, миграцията е почти единствения начин за бързо «подмладяване» на населението и решаване на проблемите на трудовия пазар. САЩ например, продължително време и буквално съвсем доскоро осъществяваха една много лоялна миграционна политика именно, защото се надяваха да подобрят ситуацията на трудовия пазар. Сега обаче американската политика се промени.

Вероятно, защото този начин за коригиране на ситуацията е преди всичко предизвикателство към самите нас. Наясно сме, например, че този механизъм е свързан с определени рискове от културни, етнически и политически конфликти, които държавата трябва да може бързо да разрешава за да гарантира успешната интеграция на мигрантите в приемащото ги общество и тяхната по-скорошна поява на местния трудов пазар.

— Кои  процеси в съвременната глобална икономика ви се струват най-интересни?

— Много внимателно следя например, какво се случва в Япония. Така наречената «Абеномика» (по името на японския премиер Шиндзо Абе — б.р.) представлява изключително интересен опит за излизане от дефлационния капан и, поне според мен, би могла да се окаже подходяща матрица за икономистите в това отношение. Разбира се, там не се случва нещо кой знае колко уникално, но истината е, че японците стартираха този процес на излизане от кризата още преди десетина години и оттогава насам са постигнали сериозен напредък, затова резултатите от техния експеримент могат да се окажат полезни и за други държави, попаднали в капана на дефлацията, защото следва да признаем, че всички постепенно се свличаме към стагнация и дефлация.

— Според вас, ще се запази ли тази тенденция и през следващите години? Какви са прогнозите ви за световната икономика и, какви ще са основните тенденции?

— Предполагам, че следващите десетина години много ще приличат на последните две. Тоест, това ще бъде период на пълзящ растеж. В САЩ той ще бъде около 2% годишно, а в ЕС — около 1,5%. Демографската ситуация ще продължи да бъде неблагоприятна, а положението на трудовия пазар няма да се промени. Затова смятам, че можем да очакваме изключително скромен икономически растеж. Освен това, ще се забавят и темповете на растеж на китайската икономика.

Действително, в момента Китай демонстрира бързи темпове, но едва ли ще ги запази още дълго по същите причини, които изтъквам от пет години насам, но никой ни иска да ми повярва: Пекин не променя и няма да промени своя икономически модел, макар че той — по съвсем обективни причини, няма да му позволи да запази сегашните си темпове на растеж.

Геополитика

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;