Преди четири години председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че това е «последната възможност» ЕС да се приближи до хората, в противен случай има риск проектът да се разпадне.

В навечерието на речта му  за състоянието на съюза в сряда мнозина се питат: Провали ли се той?
В първото си обръщение през октомври 2014 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че това е неговата «комисия на последния шанс».
«Или ще успеем да доведем нашите граждани по-близо до Европа, или ще се провалим», предупреди роденият в Люксембург Юнкер в хладен есенен ден във френския град Страсбург.
Сега, четири години по-късно, 63-годишният Юнкер трябва да произнесе последното си обръщение за състоянието на Евросъюза преди изборите за Европарламент през май 2019 г., на които, както мнозина предричат, популистките, антиевропейски сили може да се представят убедително.
Европейският съюз се намира на труден кръстопът. Великобритания трябва да напусне през март, а в дневния ред доминират предизвикателства като миграцията, възходът на популизма и нов геополитически ред.
На този фон Юнкер ще представи плановете си за последната му година на поста, като се очакват инициативи, свързани с миграцията и граничния контрол, с онлайн пропагандата и прекратяването на лятното часово време.
Но зад всичко това е надвиснал въпросът за наследството на Юнкер: Провали ли той последната възможност на Еврокомисията?
Докато беше на поста си икономическата криза в Гърция докара еврото до ръба на изчезването; един милион бежанци и мигранти достигнаха Европа; Великобритания реши да напусне блока; популистки сили се разраснаха.
«Национализмът никога не е решавал проблеми, а само е създавал нови», каза Юнкер за ДПА в писмени отговори на интервю. «Онези, които се отдръпнаха в своята национална черупка, не могат да преодолеят предизвикателствата, защото им липсва визия».
Популистите предлагат лозунги, а Еврокомисията — решения, каза Юнкер. Миграцията упорито доминира в дневния ред на Юнкер, като изправя държавите членки една срещу друга, докато те призовават за реформа на правилата на ЕС и търсят начини за по-добро справяне с новопристигащите.
Неуспехът в намирането на общ подход на ЕС към миграцията може да бъде запомнен като едно от най-големите разочарования за Юнкер.
Той обаче смята, че има и много неща, с които да се гордее — като справянето с кризата в Гърция и инвестиционната програма на ЕС, на която постави началото през 2014 г.
«Лично за мен неизменно беше — както и заради единството на еврото — емоционален въпрос Гърция да остане в еврозоната», каза той.
Еврозоната излезе от кризата по-силна, според Юнкер, не на последно място поради неговия инвестиционен фонд, който  използва относително малко пари на ЕС, за да подкрепи инвестиции от около 335 млрд. евро и помогна за създаването на 750 000 работни места, според Юнкер.
«Гордея се с това», каза председателят на Еврокомисията.
Икономическият растеж в ЕС нарасна от 0,3 процента през 2013 г. на 2,4 процента през 2017 г. И въпреки това настроението в много страни членки остава унило — и не само в Гърция, където един на всеки петима души остава безработен.
От над две години Еврокомисията е в спор с Полша за основни ценности на ЕС като върховенството на закона и разделението на властите.
Междувременно в Унгария министър-председателят Виктор Орбан отправя предизвикателство срещу демократичните ценности на ЕС със стремежа си да изгради «нелиберална» държава.
На среща на върха на НАТО през юли Юнкер влезе във водещите новини по погрешни причини, когато кадри показаха как се олюлява и губи равновесие редом до други лидери, а това породи сериозни въпроси годен ли е да заема длъжността си.
Седмици по-късно обаче, Юнкер се стегна и замина за Вашингтон, където изненада всички, като постигна компромис за търговията с президента на САЩ Доналд Тръмп, предотвратявайки търговска война.
Като се вземе предвид всичко, последните четири години бяха ходене по опънато въже — за Юнкер и за Европейския съюз.
/БТА/

Тагове: ; ;